Данъчно право, СУ – Лекции на доц. Сашо Пенов

№ 1

І. Обща характеристика на данъчното право. Предмет и метод на правно регулиране.
Данъчното право не е самостоятелен отрасъл, то е част от финансовото право. Има за предмет само част от обществените отношения, които са предмет на финансовото право, а именно отношенията по повод разпределение на националния доход и постъпване на парични средства в бюджета.
Методът на регулиране е властническият, като за законосъобразното развитие на данъчните правоотношения са създадени специални контролни органи и контролни норми, които също се разглеждат от дан.право.
Дан.правоотношения имат характеристиката на финансови правоотношения, те са публично правни отношения, единият субект в тях е винаги държавата чрез орган на приходната администрация. Данъчните отношения съществуват само като правни отношения, развиват се по повод движението на парични средства към бюджета. Дан.правоотношения се разграничават на същински дан.отношения, които имат за предмет парите и организационни.
Методът на правно регулиране е властнически, което изключва наличието на диспозитивни норми.
Органите на приходната администрация или дан.органи действат изключително в условията на обвързана компетентност. Актовете им са принципно декларативни.
ІІ. Разграничение и съотношение между данъчното право и другите правни отрасли.
1. С конституционното право – КРБ създава норми източници на дан.право чл.60, като въз основа на тази правна норма са приети действащите дан.закони. Чл. 60 (ал.1 Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество; ал.2 Данъчните облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон) установява и принципите на дан.законодателство – на справедливост, равнопоставеност, облагане според стопанския момент.
Конституционното право и данъчното имат различен предмет на правно регулиране.
2. С административното право – различен предмет на правно регулиране, въпреки че данъчната дейност също е управленска и се извършва от административни по своя характер органи. Административното право не се занимава с отношения, свързани с разпределение на националния доход.
3. С гражданското право – различен предмет и различен метод. Субектите в дан.право не са равнопоставени, единият винаги е държавен орган с властнически правомощия.
Дан.право си взаимодейства с всички правни отрасли. Данъчните закони препращат към ЗАНН и АПК. В хипотезата на данъчно правните норми често са предвидени като юридически факти такива от гражданското право (сключена сделка→дължим данък; получен доход от трудово правоотношение→дължим данък). Като е възможно дан.норми да се приложат самостоятелно или в резултат на развили се гражданско правни отношения или пък може приложението на дан.норми да доведе до възникване и прилагане на гражданско правни норми.
ІІІ. Източници – нормативни актове, издадени от компетентни държавни органи.
1. Конституцията – основен източник на дан.право; чл.84 т.3 КРБ предвижда правомощието на НС да определя данъци и размера им; НС не може да делегира това свое правомощие на изпълнителната власт, нито може да го упражнява в друга форма освен чрез закон. По делегация със специален закон не могат да се създават правни правила за данъците, нито чрез подзаконов акт може да се допълня, изменя, отменя данъчен закон. Президентът опрощава несъбираеми държавни вземания чл.98 т.12 КРБ.
2. Законите – това са закони за отделните дан.правоотношения – ЗДДС, ЗАДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗМДТ. Всички данъчни закони имат минимално задължително съдържание, тъй като на законово ниво трябва да се уредят всички елементи, които характеризират данъчното задължение.
3. Не са източници указанията и писмата на директора на НАП. Реш.21/1995 КС – атакуеми, макар и вътрешно служебни, ако засягат правата и интересите на ФЮЛ, т.е. решаващ е правният ефект на акта.
4. Международни договори – Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/.
5. Решенията на КС са източник на дан.право, ако отменят норми на дан.закони.
6. Решенията на ВАС са източник на дан.право, когато отменят подзаконов нормативен акт – петчленен състав, когато се произнася за законосъобразността на подзаконов нормативен акт.

№ 2

І. Понятие и правна характеристика на данъците. Юридически белези, които ги характеризират:
1. Публично субективно право на държавата да получи определена парична сума. Говорим за фискален суверенитет на държавата. На това право съответства задължението на данъчно задълженото лице (ДЗЛ), установено в КРБ да плаща на данъци. Възможно е държавата да преотстъпи това право на общините.
2. Законоустановени вземания на държавата, което следва от чл.60 и чл.84 КРБ. Всички елементи – основание, размер, субект трябва да са уредени в закон.
3. Невъзвръщаеми вземания, т.е. държавата не поема задължението да връща суми на лицето, а косвено чрез обществените фондове лицата употребяват средства /чрез образование, култура/.
4. Безвъзмездни вземания за разлика от таксите, при които има насрещна престация.
5. Установяват се като задължение по общ начин за всички ДЗЛ.
6. Определят се едностранно от държавата в качеството й на власт и затова договорното начало е изключено.
7. Непрехвърляеми, в смисъл, че прехвърлянето не може да обвързва държавата, но това не изключва възможността всяко трето лице да плати чуждо данъчно задължение.
8. Данъкът може да се изплати на части при условията на отсрочване и разсрочване.
9. Изпълнението на данъчните задължения е скрепено с държавна принуда.
ІІ. Видове данъци.
1. Според връзката между ДЗЛ и държавата.
а) косвени – опосредена връзка – ДДС, акцизи; потребителите понасят данъчната тежест, а ДЗЛ са търговците;
б) преки – пряка връзка –ДОД; платеца, субект на данъчно облагане и ДЗЛ са едно и също лице.
2. С оглед системата за определяне размера на данъците:
а) с абсолютно определен размер – патенти;
б) пропорционални данъци – ДДС;
в) прогресивни данъци – ДОД – ставката се изменя заедно с промяната на основата;
3. С оглед обекта на данъчно облагане:
а) лични – чл.60 КРБ не ги допуска;
б) имуществени:
– подоходни;
– имуществени в тесен смисъл;
4. В зависимост от бюджета, в който постъпват:
а) републикански;
б) местни данъци;
ІІІ. Принципи на данъчното право.
1. Законоустановеност – включва всички елементи характеризиращи данъците, включително данъчните утежнения и облекчения.
2. Принцип на данъчната справедливост – следва от чл.60 КРБ – съобразяване на данъците с доходите и имуществата на лицата като се смята, че този принцип се изразява чрез прогресивното облагане на доходите на ФЛ и пропорционалното облагане на ЮЛ.
3. Еднакво прилагане на данъчните закони – едни и същи граждани или социални дадености трябва да бъдат облагани по един и същ или сходен начин. Но данъчната равнопоставеност не е абсолютна и не изключва възможността за създаване на специален данъчен режим за определени групи лица, които имат еднакви характеристики.
4. Принцип на служебното начало спрямо дейността на държавните органи, които са длъжни добросъвестно да установяват фактите и обстоятелствата, включително на тези, които водят до данъчни облекчения или утежнения.
ІV. Данъчна политика. Въз основа на данъчния си суверенитет държавите изразяват желаната от тях данъчна политика:
– въпроси, свързани с данъчния размер;
– колко данъци да има – повече, за да може диференцирано да се обхванат повече лица;
– кои да имат приоритет – смята се, че са косвените, като за ФЛ за постигане на данъчна справедливост – прогресивни;
– да има ли данъчни преференции или не – чл.60 КРБ допуска, но само със закон. Трябва да има облекчения, но така се създава възможност за заобикаляне на данъчните закони.

№3

І. Основни понятия в данъчното право. Реш. 3/1996г КС; Реш. 190/1996г. ВАС –5 членен състав.
1. Субект на облагане – лице, на което дан.закон възлага тежестта за плащане на данъка, т.е. това е длъжникът във връзка, с чието имущество или доход се събира данъка. Без значение е дали правоотношението е опосредено от трето лице.
Субект може да е ФЮЛ или друга социална даденост, която сам данъчния закон е определил като субект на облагане за собствени цели – чл.9 ал.2 ДОПК приравнява неперсонифицираните дружества и осигурителните каси с ЮЛ.
Чрез субекта на облагане се свързва възникването на данъчното задължение с правопорядъка на държавата. Когато дан.закон определя лицето за местно на съответната държава за данъчни цели, се определя неговата икономическа принадлежност към тази държава. За това лице възниква неограничена данъчна отговорност и се обхващат за облагане всички доходи и имущества, независимо от това къде се намират или това е принципът на облагане на световния доход или имущество.
2. ДЗЛ е по-широко понятие и обхваща всички лица, на които дан.закон възлага задължение, свързано с изпълнението на данъчен дълг (субект на облагане, негови представители, трети лица, които удържат и внасят данъци). Чл.14 ДОПК говори за задължено лице като включва тези, които са носители на задължението за данък, тези които са задължени да удържат и внасят данъка, и тези, които отговарят за задължението на предходните две групи лица.
3. Данъчен обект – имущество, оценена в пари даденост, с която се свързва възникването на дан.задължение. Винаги е елемент от фактическия състав и се изразява в доход, печалба или имущество.
Обектът на облагане също е определящ елемент за териториалния обхват на данъчното задължение. След като обекта се намира на територията на една държава е възможно като субект на облагане да бъде привлечено и чуждестранно лице, като за него ще възникне ограничена данъчна отговорност – само за този обект, който е на територията на дадената държава.
Данъчният обект обикновено се определя чрез финансово-стопанския смисъл на съответното понятие и винаги съществува правна и фактическа връзка между тях.
4. Данъчна основа – трансформираният за целите на облагането обект на облагане. Като тя се преобразува по ред определен в закон (обект на облагане е имущество, но той трябва да получи някаква стойност; доходът е обект, но има необлагаем и т.н.).
5. Данъчна ставка – определена величина, процент или промил, която отнесена към данъчната основа дава размера на данъка. Така се определя дали данъкът е прогресивен или пропорционален.
6. Данъчна декларация – обслужва събирането на данъци и се риема за извънсъдебно признание за посочените в нея факти. Подаването й е предвидено като задължение в материалните дан.закони – гл.ХІІІ ДОПК, чл.32 ЗМДТ.
Фактите, посочени в данъчната декларация не обвързват дан.орган и той може да направи проверка по тях.
7. Данъчна единица – свързва се с данъчната основа, като определя в какво се състои тя. Ако дан.основа е пари, дан.единица е някакво количество, в други случаи може да е кубатура, квадратура и т.н.
8. Данъчна година – съвпада с календарната година, но има държави, където е различна.
9. Данъчно облекчение, привилегии – допускат се от ал.2 чл.60 КРБ и се свързват със социалната значимост на обекта или субекта на облагане. Реш. 12/1994г. КС – установените с КРБ облекчения са обществено необходими и преодоляват съществуващото неравенство.
Привилегия – мястото на държавата като присъединил се кредитор за вземанията й за данъци.
Преотстъпване на данъци – тогава, когато субектът е начислил данък като задължение към бюджета, но въз основа на правна норма сумата му се предоставя за използване за едни или други цели (корпоративно облагане).

№4

І. Същност и структура на данъчно правните норми.
Общи правила за поведение, чието прилагане е скрепено с държавна принуда и се състоят от хипотеза, диспозиция и санкция.
Хипотезата съдържа юридически факти, във връзка с които ще възникне данъчното задължение, обекта на облагане и връзката му със субекта.
Диспозицията посочва субекта на облагане и задълженията му, като не винаги данъчният субект е носител на задължение, може да е носител на право – право на прихващане, право на връщане на надвнесен данък.
Обикновено задълженията на дан.субект се делят на основни – по заплащане на данъка, и допълнителни – по подаване на дан.декларация, регистриране, задължение за съдействие на органите по приходите.
Санкция – като обикновено за нарушаване на дан.правните норми се предвижда административно наказателна отговорност под формата на глоба за ФЛ и имуществена санкция за ЮЛ и ЕТ. Тя е съизмерима с невнесените данъци. Има и състав на наказателна отговорност.
ІІ. Видове дан.правни норми.
1. С оглед на това какво поведение се изисква от адресата:
– забраняващи;
– задължаващи;
– оправомощаващи;
2. С оглед какви права и задължения на субектите уреждат:
– материалноправни;
– процесуалноправни;
3. Технико-юридически норми – таблици за облагане.
ІІІ. Действието на дан.правните норми се проявява в три направления:
1. По време.
Обикновено дан.правните норми влизат в сила от началото на календарната година или някое тримесечие доколкото са свързани с изпълнението на бюджета, в този смисъл чл.2 ал.4 ЗУДБ, която обвързва изменението или промяната в данъчните закони със Закона за държавния бюджет за следващата година или изменението на действащия закон.
Отмяната на данъчните норми трябва да е изрична, но е възможно да има норми със срочно действие (дан.облекчение, предвидено за 5 години).
Реш. 9/1996г. КС – обратно действие – според него нормите, с които се въвеждат дан.задължения или утежнения трябва да бъдат създадени преди времето, за което се отнасят. ЗНА не изключва обратно действие, така че е възможно и допустимо обратното действие на норми, с които се създават дан.облекчения. Процесуалните норми могат да имат обратно действие §5 ПЗР ДОПК.
2. По място.
По принцип дан.правните норми действат на територията на цялата страна, като няма пречка в хипотезата на нормата да са обхванати доходи на местни лица в чужбина. За тези хипотези, когато има възникнала колизия между данъчните законодателства на две и повече държави, са създадени СИДДО и международни договори. Данъчното право е публично правен отрасъл и не може по подобие на МЧП наш съд да приложи чужд дан.закон.
Също така е възможно на територията на самата страна да бъдат създадени специфични решения – да се преотстъпи данък върху печалбата на предприятия, които осъществяват дейности в общини с определена степен на безработица.
3. По отношение на лицата.
Дан.правните норми действат спрямо неограничен брой лица, но адресатите са различни категории, нормите се отнасят или за ФЛ или за ЮЛ, твърде рядко са универсални. Според чл.9 ал.2 ДОПК – субекти могат да бъдат и социални дадености, които нямат правосубектност в други правни отрасли.
Дан.законодателство със свои критерии характеризира лицата на местни и чуждестранни.
ІV. Тълкуване на дан.правните норми – насочено към установяване на точния смисъл на данъчните норми. Принципът при тълкуването е, че каквото не е уредено в закона не може да се добавя или допълва.
Приложимо е както буквалното, граматическо тълкуване, така и логическото.
Приложимо е както разширителното, така и ограничителното.
Данъчните отегчения и облекчения не се тълкуват ограничително, защото по този начин се прокарва принципа за справедливост.
Не се допуска аналогия в дан.право. Не е допустимо попълване на празноти в дан.закони чрез аналогия в правото. Подобно на забраната за прилагане по аналогия на норми, с които се намалява отговорността, поради принципа за законоустановеност.
Проблеми:
а) дали трябва да се тълкува в полза или срещу, в контра на фиска, в полза на ДЗЛ – с оглед принципа на законоустановеност дан.закони трябва да се тълкуват стриктно, като се изхожда от обвързващата компетентност на органите, принципа на служебното начало, декларативния характер на актовете, т.е. да се намери точната воля на закона.
б) тълкуване на понятия от други правни отрасли, употребени в дан.правни норми. От принципното правило, че понятията би трябвало да имат еднакво съдържание, в дан.право има много изключения, където дан.закони модифицират, изменят правни понятия или правни институти, заради целите на организацията на облагането. Затова допълнителните разпоредби на дан.закони са като речници. Това допуска да се говори за автономия на дан.право, което влияе върху тълкуването на дан.правните норми.

№5

І. Обща характеристика на данъчните правоотношения.
1. Данъчните правоотношения са публични правоотношения, защото данъците се установяват със закон, като публично волеизявление.
2. Те са само правоотношения, защото възникват, развиват се и се погасяват само въз основа на правни норми. Така законодателството урежда и гарантира упражняването на правомощията на данъчните органи по предвидения в закона ред, а от друга страна дава възможност за защита на ДЗЛ при нарушаване на правата и законните им интереси. Т.е. защитата на данъчните субекти ще обхваща, както законовото основание за събирането на данъците, респективно техния размер, а от друга страна начина на упражняването на правомощията на органите, т.е. дали процедурно са спазени законите.
3. Общата характеристика на дан.правоотношения съвпада с предмета на дан.право, в смисъл, че това са парични отношения, резултат от прилагането на дан.правни норми, уредени чрез властнически метод на правно регулиране, в които винаги като страна участва държавата чрез нейните органи.
4. Предмет на дан.правоотношения е плащането, което трябва да извърши задълженият субект в полза на бюджета. Задължението възниква въз основа на законова норма ex lege.
ІІ. Структура на дан.правоотношения – изразява се в правната връзка между субектите – държавата, респективно ДЗЛ.
1. Държавния орган е активен субект по смисъла на финансовото право, има властнически правомощия. ДЗЛ освен основното задължение да плати данъка, има и допълнителни задължения, които обезпечават законосъобразно установяване на данъците (задължение за подаване на дан.декларация).
2. Дан.правоотношение възниква, когато се проявят фактите, предвидени в хипотезиса на дан.правната норма, най-вече обекта на облагане и връзката му със субекта на облагане.

ІІІ. Юридически факти.
И в дан.право ЮФ се делят на прости и сложни, действия и събития (критерий е наличието на целенасочена човешка воля), правомерни и неправомерни.
1. По отношение на същинските дан.правоотношения, юридическите факти са събития от гледна точка на дан.правните последици.
Сделката в гражданското право е ЮФ – действие, защото страните желаят настъпването на гражданско правните последици, а по отношение на дан.право тази сделка е събитие, защото страните не желаят настъпването на последиците.
Също така индивидуалните административни актове /ИАА/, издадени от органите на приходите, не са ЮФ, във връзка с които се свързва възникването на правоотношението. В ДОПК се говори за актове за установяване на задължения чл.106, 107 и за ревизионни актове чл.108 /РА/, без да се дава легално определение, но пък §2 ПЗР препраща към АПК.
Установено е схващането, че с данъчния акт не се създава същинско данъчно задължение, тъй като той има само декларативно, а не конститутивно действие. С данъчния акт само се конкретизира размера на задължението като то се индивидуализира по основание, предмет и адресат и след издаването му тече 14 дневен срок за доброволно изпълнение. Друг е въпросът, че въз основа на издадения кат може да се развият процесуални отношения във връзка с обжалването.

№6

І. Субекти на данъчните правоотношения.
1. В дан.литература държавата често се нарича данъчен кредитор или оправомощено да получи вземането лице.
2. Лицето, което дан.закон предвижда да понесе данъчната тежест се нарича данъчен субект, затова срещу държавата като активен субект е поставено ФЮЛ или друга социална даденост, които са пасивни субекти в дан.правоотношение.
ДЗЛ е по-широко понятие.
ІІ. Данъчна правосубектност.
И в дан.право под правосубектност се разбира, че едно лице или социална даденост може да бъде потенциален субект на права и задължения, в случая такива, установени от дан.закони. По общо правило дан.правосубектност следва от гражданската правосубектност, затова се казва, че ФЛ получава такава от раждането, а ЮЛ от учредяването.
Възможно е при прекратяване на правосубектността, специално при ЮЛ, данъчното право да предвиди друг режим, например да предвиди солидарна отговорност между правоприемниците, допълнения към производствата за ликвидация и несъстоятелност за данъчни цели.
Първична и вторична дан.правосубектност – място на стопанска дейност §1 т.5 ДОПК – обхваща клонове, търговски представителства на чуждестранни ЮЛ по смисъла на ТЗ (освен социални дадености, осигурителни каси). Дори когато правосубектността е вторична, за данъчния субект са предвидени допълнителни задължения.
ІІІ. Видове субекти.
Друга особеност е, че дан.закон допълнително характеризира лицата на местни и чужди със свои си критерии.
Що се отнася до държавните органи, които са страни в дан.правоотношение, компетентността им, както в административното право, се изразява в тяхната правосубектност и се схваща като сбор от правомощия, дадени им със закон.
В конкретно правоотношение участват конкретни държавни органи или конкретни ФЮЛ.
ІV. Основни права и задължения на данъчните субекти. Уредени в чл.13, 17 ДОПК.
1. От изброените в чл.17 права основно значение има правото на защита, в смисъл че данъчните субекти са длъжни да изпълняват задълженията си, ако актовете и действията на данъчната администрация не противоречат на КРБ и данъчните закони.
2. Друго право е това за опазване на дан.тайна, като вид служебна тайна, която обхваща всички факти и обстоятелства, определени в чл.73 ДОПК.
3. Чл. 17 ал.3 ДОПК дава възможност, ако дан.субект действа съобразно указанията, дадени му в писмен вид, които в последствие се укажат незаконосъобразни, да не се дължи лихва и да бъде освободен от законоустановената санкция.
4. В чл.13 е уредено общото задължение на дан.субекти за съдействие на органите по приходите /ОП/. Това общо задължение за съдействие следва от публичния характер на задължението за плащане на данъци и схващането на данъка като безвъзмездна вноска за покриване на общи потребности. То обхваща съдействие при проверовъчната дейност и при самото данъчно облагане. ОП е длъжен да обоснове необходимостта от съдействие, като го посочи в съответния акт. Форма на съдействие е и подаването на дан.декларация. От гледна точка на вида на документа дан. Декларация е частен документ и представлява извънсъдебно признаване на фактите посочени в нея.

№7

І. Регистрация на дан.субекти.
Производството по дан.регистрация е част от дан.процес като това е задължение на сан.субекти, които подпомагат приходната администрация за осъществяване на правомощията и констатация на различни данни. Правната уредба е в глава ХІ ДОПК като се разграничава и специална регистрация за целите на ДДС и по ЗАДС.
Дан.регистрация има сходни белези с охранителните производства, но дан.право понякога допълнително характеризира правосубектността на длъжника.
ІІ. Същност и предназначение на регистрацията.
Това е производство на безспорна администрация, едностранно и безспорно производство, тъй като актът, който се издава не решава правен спор. Актът, с който приключва дан.регистрация е констативен и не поражда задължение. Дори лицето да не е регистрирано, но ако отговаря на изискванията за дан.регистрация, то си остава дан.длъжник.
В някои производства актът за дан.регистрация може да има доказателствена сила, тъй като удостоверява, че длъжника е изпълнил това свое задължение за дан.регистрация.
Този акт няма декларативно действие като ревизионните актове, а значението му е доказателствено.
ІІІ. Процедура по данъчната регистрация.
1. Общата регистрация е уредена в чл.80-87 ДОПК като са изключени ФЮЛ, чуждестранни лица, подлежащи на облагане при данък, който се удържа от платеца на дохода.
2. Приходната администрация води т.нар. Регистър, чието съдържание е определено в чл.84. Вписването в регистъра е служебно чрез вписване на данни в регистъра по повод подадена декларация от ФЛ чл.81 или чрез вписване на данни в регистъра Булстат за търговците чл.82 ал.1,2.
3. Във връзка с дан.регистрация е от значение понятието за постоянен адрес и адрес за кореспонденция чл.8, чл.28 ДОПК. Употребяват се различни понятия като чрез тях в чл.8 се определя и компетентната дирекция на НАП. Също така от значение е адреса за кореспонденция, защото на него се връчват дан.съобщения и книжа. Чл.28 ал.4 ДОПК задължава ЮЛ да осигурят лице за получаване на дан.съобщения. важна е правната последица от неизпълнението на това задължение и не посочване на адреса, а именно, че връчването на документите става чрез прилагане към данъчното досие чл.28 ал.3, чл.32. Дори и ФЛ, пребиваващи по-дълго в чужбина са длъжни да посочат лице, което да го представлява пред приходната администрация чл.28 ал.3 (30 дни).
4. На всяко регистрирано лице се открива данъчно-осигурителна сметка, в която се отразяват данъците по чл.87 ДОПК (състоянието на данъчните или осигурителни задължения на субекта).
5. Дан.регистрация се прекратява при смърт на ФЛ или с отпадане на основанието за извършване.
6. Според чл.84 регистрираните лица се идентифицират чрез идентификационен код по Булстат, съответно чрез ЕГН, а според чл.85 задължените лица са длъжни да посочват идентификацията си и адреса за кореспонденция при общуването с НАП.
ІV. Видове.
1. Специален режим на регистрация – за т.нар. големи данъчни платци. В структурата на дан.администрация е създадена такава специална дирекция – банки, застрахователни дружества, лица с най-голям относителен дял на постъпленията от данъци в бюджета.
2. Специална регистрация се предвижда и по Закона за акцизите и данъчните складове и по Закона за данък добавена стойност.

№8

І. Приходна администрация.
В дан.правоотношение активен субект е държавата чрез приходната администрация, а в конкретно правоотношение чрез органа по приходите. Приходните органи представляват държавата в качеството й на власт като тяхната правосубектност се изразява в тяхната компетентност като сбор от правомощия, възложени им със закон.
ІІ. Структура.
Структурата на приходната администрация е уредена в ЗНАП, а правомощията на органите освен в този закон се съдържат и в ДОПК и в материалните дан.закони.
НАП не е организационна структура или звено на МФ, защото, макар и създаден към министъра на финансите, устройството й се урежда със специален закон, а не с устройствения правилник на МФ. §6 ПЗР ДОПК предвижда, че НАП е правоприемник на дан.администрация.
1. Като административна структура НАП е съвкупност от органи всеки, от които е снабден с правомощия. Най-общо функциите на агенцията са изброени в чл.3 ЗНАП и са свързани с установяването на публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски и разглеждане на жалби срещу действия на нейните органи.
2. НАП се управлява от Управителен съвет и Изпълнителен директор чл.4. Съставът на УС е определен в чл.5 като в ал.5 се дава възможност УС да взема решение за отписване на вземания, събирани от НАП за задълженията до 100 лв., разходите за събирането, на които надхвърлят размера на задължението.
3. Териториалната структура на агенцията е в чл.6 – състои се от Централно управление и териториални дирекции. Към централното управление могат да се създават дирекции, отдели и сектори (има значение за обжалването).
ІІІ. Органи.
Органите на агенцията се означават с общите понятия: орган по приходите /ОП/ и публичен изпълнител /ПИ/.
1. В чл.7 ал.1 са изброени длъжностите, които се смятат за ОП – директор, експерт, инспектор – от значение, когато се следи за компетентността на органа.
2. ал.2 – ПИ – по-горестоящ орган не може да изземва компетентност. Само при отвод по-горестоящ може да изземе решаването на въпроса и да го възложи на друг равен по степен орган чл.7 ал.3.
3. Според чл.4 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се събира от общинската администрация по реда на ДОПК като те са ОП.
4. Според чл.104 ЗАДС задълженията за акциз се събират от митническите органи, които имат правомощията на ОП.
Данъци, които постъпват в държавния бюджет се събират от НАП, местните данъци от общинската администрация, митническите органи освен мита събират и акциз.
5. Изпълнителният директор се назначава от МС като правомощията му са изброени в чл.10. важно правомощие е определянето на местонахождението и териториалната компетентност на дирекциите, обжалвали управлението на изпълнението – те са административна инстанция, пред която се обжалват актовете на ОП. Те са към централното управление, но са с изнесена териториална компетентност – 5 на брой.
6. Конкретната дейност се извършва от териториални дирекции като компетентността им е определена в чл.11.
ІV. Компетентност на приходните органи.
1. Процесуалното представителство пред съда по актове и действия на агенцията се осъществява от изпълнителния директор или упълномощено от него лице с юридическо образование.
2. Задължения на органите – в чл.14 са определени, ал.4 дава определение на служебна тайна.
3. чл.19 урежда отговорността на агенцията заради причинени на ФЮЛ вреди, обхваща имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, по ЗОДВПГ. Служителите отговарят за признати за престъпления действия и когато вредите са причинени умишлено.
4. ОП действат при условията на обвързана компетентност, като тя може да е лична, материална и териториална; може да бъде делегирана със заповед (разлика между делегиране и заместване).
V. Видове актове.
1. чл.7 ДОПК предвижда, че актовете се издават от ОП на компетентната териториална дирекция; чл.45-46 ДОПК урежда насрещните проверки и проверките по делегация.
Актовете, които издават ОП принципно са индивидуални финансови актове и за тях важи определението за ИАА на АПК. Те действат за конкретния случай, имат конкретен адресат и еднократно действие. Принципно чрез тях дан.задължение се установява като ликвидно и изискуемо.
2. Разграничават се актове за установяване на задължение по чл.106 ал.1 и чл.107 ал.3 и ревизионен акт /РА/ по чл.108.
Всички те са с декларативно действие като само въз основа на чл.108 изрично се посочва, че дан.задължение се установява с РА. С този акт не само се установява, а се изменят или прихващат задължения за данъци и се установяват недължими платени суми.
3. Актът по чл.106 е предвиден във връзка с установяване на данъци по подадена декларация, в която има несъответствие.
4. Актът по чл.107 ал.3 е във връзка с изчисляването и съобщаването размера на задълженията за данъци върху недвижимо имущество (самото съобщение не е акт).
5. Други актове са решенията и отказите за издаване на документи, уредени в гл.ХІІ ДОПК.
6. Други конститутивни актове са заповедите за възлагане, спиране, възобновяване на ревизии чл.113 и актовете за установяване на нарушения, които се издават по режима на ЗАНН – наказателни постановления.
(Не действа при оперативна самостоятелност, а при обвързана компетентност, защото актовете се обжалват)

№9

І. Нормалното протичане на дан.правоотношения е между данъчния орган и данъчния длъжник. Две групи усложнения – свързани с пасивния субект; свързани с юридическия факт.
1. Представителство – едно лице се представлява от друго, както по отношение на основното задължение за плащането на данъка, така и по отношение на второстепенни задължения. Чл.10, 11 съдържат специални разпоредби за представителство като принципно в дан.право е приложимо както законовото, така и договорното представителство.
Договорното е изключено когато се изискват лични действия от данъчния субект (да даде обяснение, да се яви пред дан.власти). Особеност на представителството в дан.право е задължението за посочване на представител при регистрацията чл.81 ал.1.
И ЮЛ и ФЛ са длъжни да посочат лице, което да ги представлява пред ОП в случай на отсъствие чл.28 ал.4, ал.3 във връзка с чл.32.
Особеното при представителството е, че се представляват не само малолетните, а и непълнолетните за данъчни цели от техните родители, съответно настойници и попечители.
Предвижда се назначаване на временен представител чл.11. Институт на акредитирания представител за чужди лица за целите на ДДС.
2. Друго усложнение е правоприемството. Данъчните задължения са парични и преминават върху правоприемниците. Правоприемството се отнася както до ФЛ, така и до ЮЛ и може да бъде универсално или частно. Често данъчните закони предвиждат и солидарна отговорност между правоприемниците (ако две ЮЛ се преобразуват) (при недвижими имоти при преминаване на собствеността, данъкът се дължи от правоприемника). Колизия между чл.36, който предвижда прекратяване на производството, ако ФЛ почине, ЮЛ престане да съществува и чл.126 ДОПК, който предвижда, че при открита ревизия и множество правоприемници, последните посочват кой да ги представлява в производството.
3. В дан.право заместването в дълг е недопустимо. Спори се за встъпването в дълг. Това следва от властническия характер на правоотношението като страните по своя воля не биха могли да променят неговото съдържание. По принцип чрез договор не може да се прехвърлят дан.задължения на трето лице, тъй като става въпрос за конституционно предвидено задължение. Дан.длъжник е посочен в закона и не може да се променя от страните. Всеки договор за прехвърляне на дан.задължение е относително недействителен по отношение на държавата, а принудителното изпълнение винаги се насочва срещу длъжника, посочен в правната норма. Няма пречки трето лице да плати чуждо парично данъчно задължение чл.180.
Реш. 5663/1998г. на ВАС относно недопустимостта на прехвърлянето на дан.задължение.
4. Отговорност за чужд дълг. Става дума за случаите когато на трето лице дан.закон е възложило да удържа и внася чужд данък – чл.14 т.2, чл.15 ДОПК. Хипотезата е следната: едно лице не изпълни възложеното му със закон задължение, т.е. поведението му е противоправно, държавата търпи вреди и това е състава на непозволено увреждане, но вместо да води иск срещу това лице, то става ДЗЛ и вземането се удържа от него. Макар и теоретично да се възразява, института така се е наложил в практиката.
Чл.16 пък говори за отговорни трети лица, а чл.19 ДОПК урежда отговорността на трети лица, членове на органи на управление или управители на търговски дружества.
5. Солидарна отговорност е предвидена в чл.212 ДОПК, чл.45 ЗМДТ. Тя винаги е пасивна като и тук се изхожда от неправомерно поведение на длъжника. Солидарната отговорност по принцип възниква в последствие като и тя е въведена с цел да се защитят интересите на държавата, както и предходния институт.

№ 10

І. Усложнения в обекта на данъчно облагане.
Този тип усложнения обхващат промените, свързани с ЮФ, които са породили дан.правоотношение, а от там и последиците, възникнали във връзка с тези ЮФ.
1. Възможно е дан.облагане да е извършено, когато фактическия състав не е съществувал или е променен с обратна сила. Така може да се стигне до доплащане или възстановяване на данък, като това е процедурата за изменение на дан.задължения, уредена в чл.133 и следващи от ДОПК.
Дава се възможност, ако дан.задължение е определено от влязъл в сила ревизионен акт /РА/, то да бъде изменено по инициатива на дан.орган или дан.субект. Същественото е този акт да не е обжалван по съдебен ред (подробно във въпрос №19).
Най-общо основанията са изброени в чл.133 ал.2, като са близо до основанията за отмяна по ГПК. Отказът за изменение подлежи на обжалване по съдебен ред като ако задължението е било определено в по-висок или по-нисък размер, се издава РА, а ако е надвнесена сума, тя се прихваща или възстановява.
Режимът на възстановяване на надвнесени суми е уреден в чл.128, в смисъл, че подлежат на възстановяване сумите, които не могат да бъдат прихванати с друго задължения към държавата, събирани от НАП. И тук се предвижда възможност за съдебно обжалване на актовете за възстановяване.
Поправката на очевидни фактически грешки в РА е регламентирана в чл.133 ал.3, като акта за поправка може да се обжалва самостоятелно и едновременно с поправения акт.
2. Друго усложнение е налице в случаите на заобикаляне на дан.закон. Понятие за заобикаляне на закона от общата теория на правото (две определения) – заобикаляне на закона е налице, когато с правно позволени средства се постига забранен от правото резултат или когато страните не използват обичайния вид сделки за постигане на определен резултат, а други с цел да се наруши закона.
При данъците дан.закон се нарушава, когато се платят по-малко или не се платят данъци. Особеното в случая е, че се забранява не гражданско правния резултат, а данъчно правния резултат.
В материалните данъчни закони се предвижда, че когато една или повече сделки са сключени при условия, които водят до отклонение в дан.облагане, дължимият данък се определя без да се взема под внимание, частично или изцяло, резултата от тези сделки (т.е. по-скоро се изхожда от второто определение за заобикаляне на закона).
Дан.закони предвиждат като правна последица относителната недействителност на сделки спрямо държавата, т.е. сделките запазват гражданско правните си ефекти, а се доплащат данъците (ако една сделка е нищожна, тя не може да породи нито гражданско правни, нито данъчно правни последици, независимо кой закон е нарушен). (РА не се ползва като акта за начет с презумпция).
3. За разлика от заобикалянето, при симулацията са налице две сделки – привидни и прикрити. При тази хипотеза дан.закон предвижда, че дан.задължение се определя при условията, които биха възникнали, ако е осъществена прикритата сделка, като разкриването на подобни сделки не е скрепено с давност и може да стане с всички доказателствени средства, включително свидетелски показания.
4. Сделки между свързани лица – понятие §1 т.3 ДР ДОПК. Свързани лица са тези, които поради особени отношения помежду си, родство, имуществени, управленска зависимост, биха могли да уговорят помежду си условия по сделки, различни от тези, които биха договорили помежду си несвързани лица.
Принципът, установен в дан.законодателство е, че ако тези договори са с условия в отклонение от обичайното (т.е. ако отношенията влияят в тази посока върху договорите), те ще се обложат при условията, които биха възникнали за несвързани лица. В теоретичен аспект това е принципът на протегнатата ръка – сделки все едно, че страните нямат нищо общо.
5. Сделки, при които възниква т.нар. трансферно ценообразуване – където страните така конструират търговските си взаимоотношения, че да локализират доходите там, където могат да ползват дан.облекчения или да се плащат по-ниски по размер данъци.
В §1 т.10 ДР ДОПК са описани методите за определяне на пазарните цени. Това са методите, които трябва да бъдат използвани от дан.органи при доказването на пазарните цени. Те също се използват и от ДЗЛ при назначаване на вещи лица (Наредба на МФ – ред и начин на прилагане).

№11

І. Данъчни задължения.
Най-общо погасяването на дан.задължения е широко понятие и обхваща всички способи – принудително, доброволно изпълнение, амнистия, опрощаване, прихващане, погасителна давност, отписване.
ІІ. Модалитети при дан.задължения. Няма пречка за пораждането на едно дан.задължение в закона да бъдат предвидени условия или срокове. Тези условия влияят допълнително върху възникването на дан.задължение.
1. Най-често условията се предвиждат при уреждане на дан.облекчения. Така например, за да се преотстъпи данък на организации, в които работят лица с увреждания, те трябва да докажат това условие. Т.е. тези условия могат да настъпят или не, а от доказването им зависи ползването на данъчното облекчение.
2. В дан.право сроковете имат различно значение.
а) с настъпването на срока, който е определен обикновено в материалния закон за доброволно изпълнение, дан.задължение става изискуемо. Ако задължението не е изпълнено и се установи с РА, то подлежи на доброволно изпълнение в 14 дневен срок от връчването на акта.
б) в други случаи предплащането на данъка в определен срок може да е основание за дан.облекчение;
в) някои срокове са с неблагоприятни последици. Ако не се погаси задължението в срока, започват да текат лихви. В някои случаи се предвиждат глоби и е предпоставка за принудително изпълнение.
ІІІ. Доброволно изпълнение.
1. Предпоставка за доброволно изпълнение е наличието на изпълняемо право на вземане, което е ликвидно и изискуемо.
2. За дан.задължения не е нужно вземането да е безспорно, защото обжалването на дан.актове не спира изпълнението им, т.е. първо се плаща или обезпечава задължението.
3. Чл.169 урежда реда за погасяване на публичните вземания, като той вече е главница, лихви, разноски.
4. Чл.175 урежда режима на лихвите. От съществено значение е ал.2, където се уреждате хипотезите, когато се дължи законната лихва, като се извежда принципа, че лихви върху лихви и върху глоби не се дължат. Законната лихва за граждански и публични вземания е една и съща!
5. Доколкото става въпрос за паричен характер на дан.задължения, изпълнението им се извършва чрез плащане, като начина за изпълнение е определен в чл.178, а именно безкасово по съответната сметка за публични задължения. Това не касае местните данъци и такси, които могат да се изплащат в брой.
ІV. Отсрочване и разсрочване на дан.задължения.
1. В материалния закон сроковете за плащане са различни 14-30 дни, като е възможно да се допуска отсрочване и разсрочване на дан.задължения. Тези два института са уредени в чл.183-189. Общото между тях е, че се определя падеж на задължението, като при отсрочването задължението трябва да се изплати изцяло на новия падеж, а при разсрочването на части, като всяка вноска има падеж.
2. Чл.183 ал.2 – посочва условията, при които може да се стигне до отсрочване и разсрочване, като института не се прилага служебно, а се изисква сезиране с молба от длъжника. По-скоро се урежда като правна възможност.
3. ОП преценяват представените доказателства за затрудненията на длъжника и имущественото му състояние.
4. Особеното е, че ако се постигне отсрочване или разсрочване се дължи лихва в размер на основния лихвен процент, стига да се спазят условията на отсрочване и разсрочване.
5. Практическо приложение намира и разпоредбата на ал.5 на чл.183, където като изключения са посочени случаите, при които не се допуска отсрочване или разсрочване, например по ЗАДС, освен ако задълженията не са установени с РА.
6. Разрешенията се дават от съответната териториална дирекция, изпълнителния директор, министъра на финансите. Компетентността е обусловена от размера на задължението и срока. Тази компетентност не може да се делегира.
7. Особеното тук е, че отказа подлежи на обжалване по съдебен ред (т.е. тук ОП не действат при оперативна самостоятелност, защото съдът преценява дали са налице предпоставките, следователно ОП е обвързан да постанови отсрочване или разсрочване – т.е. обвързана компетентност).
8. В чл.186 пак се говори за разсрочване и отсрочване, но вече без лихви. Става въпрос за форсмажорни обстоятелства.
9. Специфичен случай е уреден в чл.188, където отсрочването и разсрочването на всички публични вземания на длъжника е в правомощията на МС, т.е. обединяват се всички задължения. Министърът на финансите прави предложение и МС решава дали да отсрочи, разсрочи или намали задълженията, като в тази хипотеза вече се изисква и становището на Комисията по защита на конкуренцията. Тук вече отказът не подлежи на обжалване (пример за оперативна самостоятелност). (заобикаляне и симулация по корпоративния закон – чл.15, 161 17).

№12

І. Гаранции при изпълнение на дан.задължения.
1. В широк смисъл гаранциите са редица правни институти, които гарантират събирането на дан.задължения изцяло и в срок – отговорност за чужд дан.дълг, солидарна отговорност, финансов, респективно данъчен автоматизъм – данъкът се събира без да се развива същинско дан.производство, но ако се окаже, че е определен незаконосъобразно, тогава ще се развие производство по издаване на РА.
2. Друга гаранция е задължението да се прави декларация, че не се дължат данъци при прехвърлителни сделки.
3. Друга гаранция е удостоверението от данъчните служби за липса на дан.задължения, което се изисква обикновено при редица разрешителни режими.
ІІ. Привилегии. В тесен смисъл – държавата като присъединил се кредитор за вземания за данъци има привилегии чл.136 ЗЗД (тук да не се бърка привилегии с облекчения!). Различават се общи и специални привилегии, като и в двата случая държавата не е на първо място, а вземанията и се предхождат от някои други вземания. При специалните от вземанията за разноски за принудително вземане. При общите привилегии се предхождат от вземането за издръжка. Чл.722 ТЗ – и тук държавата не е на първо място в производството по несъстоятелност.
Чл.169 урежда последователността на погасяване на публичните вземания – това е до започване на принудителното изпълнение.
Чл.192, 194 – конкуренция между производството по ДОПК и частното изпълнително производство.
ІІІ. Обезпечителни мерки. Те са способ за изпълнение.
1. Принципни положения. Публичните вземания могат да бъдат обезпечени с налагане на запор, възбрана и други. Обезпечителното производство е самостоятелно производство, уредено в гл.ХХІV на ДОПК. Принцип – обезпечението цели да се съхрани имуществото на длъжника, за да може, ако се установят задължения, те да бъдат събрани от него.
2. Хипотези.
а) чл.121 ал.2 допуска обезпечение в производството по извършване на ревизия или с издаването на РА;
б) чл.177 ал.4 – във фазата на принудително изпълнение от публични изпълнители /ПИ/ при НАП;
в) чл.221 ал.4 – във фазата на принудително изпълнение от публични изпълнители от АДВ;
Начинът на оценяване на имуществото е един и същ чл.195 ал.6.
3. Актът е постановление като това следва от чл.195 ал.2, ал.3 и чл.121 ал.2. Редът за обжалване е определен в чл.197, като първо е по административен ред пред органа, в чиято структура е ПИ., а в последствие пред Окръжен съд.
Внимание заслужават разпоредбите на чл.121 ал.3, ал.4, ал.5.
4. Обезпечителните мерки са посочени в чл.198 ал.1.
Запор – като изпълнителен способ е само върху вземанията, движими вещи и недвижими имоти, подлежащи на публична продан; а като обезпечителна мярка се налага върху сметки и вземания.
Мерките могат да се налагат върху цялото имущество на длъжника без несеквестируемото по чл.212. Чл.199 урежда възможността длъжника да влияе върху вида на обезпечението като предложи друго. Чл.199 ал.2 задължава органа да приеме обезпечението, ако се предложат пари, банкова гаранция, ценни книги. (със същите предпоставки е длъжен да спре). Отказът може да се обжалва чл.197.
5. Освен постановление, с което се налагат обезпечителните мерки, са необходими и допълнителни действия – оценка, опис на вещите чл.210, вписване на постановлението при възбрана чл.205, чл.202, чл.203.
Принцип – всички действия, реализирани от длъжника или трето лице с вещи, върху които е наложено обезпечение, са относително недействителни спрямо държавата. Чл.211 предвижда солидарна отговорност.
6. Отмяната на обезпечението се извършва от органа, който е взел мярката чл.208. Ако е отменен актът, с който се установява дан.задължение, длъжникът може да претендира вредите, които се свързват с обезпечението, но като предпоставка трябва обстоятелствата за отмяна на акта да са съобщени на данъчните органи.

№13

І. Принудително изпълнение на дан.задължения – второто след доброволното.
1. Обща характеристика. При това изпълнение постъпленията в бюджета се осъществяват следствие на държавната принуда. Правната уредба се съдържа в гл.ХХV, ХХVІ, ХХVІІ ДОПК, Закона за събиране на държавните вземания урежда структурата на АДВ и правомощията на органите.
2. Принципи:
а) законност – действията на органите и лицата трябва да са според предписаното в закона;
б) служебно начало – в смисъл, че при наличие на предпоставки при изпълнението трябва да се направи всичко необходимо, за да се събере задължението;
в) писмено начало – отразяване на действията в документи;
г) бързина – за да се запазят интересите на длъжника и държавата;
ІІ. Органи.
Компетентният орган ПИ се назначава. Разграничават се два вида – при НАП и при АДВ. Тези при НАП събират установяваните от НАП вземания на държавата, а тези при АДВ – всички държавни вземания. Уредбата е в ДОПК.
1. Според чл.177 органите при НАП използват само два способа:
а) изпълнение върху парични вземания на длъжника в банки
б) вземания от трети лица;
Като е предвиден и срок, в който трябва да се задвижи тази процедура и да постъпят средствата. Ако не постъпят средства, преписката се препраща към АДВ.
2. Страни в принудителното изпълнение чл.210 са:
а) задължителни:
– публичен изпълнител
– публичен взискател – министър на финансите
– длъжник или правоприемниците му
б) незадължителни – трети лица с право върху обезпечени вземания и обезпечени кредити, ако има такива;
Действието на принудителното изпълнение се развива между органа на принудително изпълнение и длъжника. Като той също издава постановление и разпореждане, а за всяко действие се съставя протокол.
В чл.219 е уредена конкуренцията между публичните вземания във фазата на принудителното изпълнение (тук е фиксиран реда – длъжника не посочва).
ІІІ. Предпоставки.
Принудителното изпълнение е вид изпълнение следователно предпоставките за започване са идентични с тези на доброволното.
1. В чл.209 са изброени изпълнителните титули – документ, въз основа на който започва:
– РА, независимо дали е обжалван, защото не спира;
– самата декларация – неплатена в срок;
– акт по чл.106, чл.107 и т.н.
2. Вземането трябва да е ликвидно, изискуемо, но не и безспорно. Длъжникът трябва да е изпаднал в забава, като не трябва да е налице отсрочване или разсрочване или да е спряно изпълнението.
а) в чл.222 са уредени основанията за спиране. Чл.222 предвижда, че при спирането не се начислява лихва за срока на спирането.
б) в чл.225 са уредени основанията за прекратяване. При прекратяването се обезсилват всички извършени до тогава действия и се вдигат служебно обезпеченията
В чл.213 се въвежда принципа, че принудителното изпълнение е насочено към цялото имущество на длъжника и е изброено несеквестируемото имущество (става въпрос за задължение на ФЛ).
ІV. Способите за принудително изпълнение са изброени в чл.215:
– върху вземания и парични средства в банките;
– вземания и парични средства на длъжника;
– изпълнение върху движими и недвижими вещи;
Може да се използва всеки един от способите. Чл.214 – длъжникът има право на избор. Отказът да се уважи избора може да се обжалва.
При започване на принудителното изпълнение важна предпоставка е изпращането на покана чл.182 ал.1, като по този ред се изпраща покана от органа, установил вземането или ПИ при НАП, като заедно с поканата е възможно и налагане на принудителни административни мерки. Чл.221 предвижда още една покана.
Способите са уредени подробно в закона:
– чл.228 урежда изпълнението върху вземанията на длъжника;
– чл.230 – изпълнение от трети лица, които не са банки;
– чл.231 – изпълнение върху дялове;
– чл.232 – върху ценни книги;
– чл.233 – чрез опис, който се последва от публична продан в двата й вида – търг и публична продажба; гл.ХХVІ.
V. Защита срещу принудително изпълнение – гл.ХХVІІ. Два вида:
1. Срещу незаконосъобразни действия на органа по принудително изпълнение. Обжалват се действията, а не актовете, с които се установява задължението (по ДОПК, ЗМ). Могат да обжалват както длъжниците, така и трети лица с правен интерес (съпруг, съдлъжници, съдружници, кредитори). Жалбата не спира изпълнението, като обжалването е по административен ред пред директора на агенцията или съответния териториален директор на НАП, където е ПИ. Следващата фаза е съдебен ред на обжалване.
2. По исков ред чл.269 – използва се от трето лице, не и от длъжника, което претендира, че има права върху вещта, че е собственик на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение. Завежда се иск, като се спира изпълнението до изясняване на правото, което третото лице има върху вещта; и може да се премине към друг способ на изпълнение.
Самите действия на органа по вземанията се отразяват в протоколи чл.226. а

№14

І. Други способи за погасяване на дан.задължения.
Това са способи, които се използват като крайно средство, като става дума за властнически способи и те също са споменати в ДОПК. Чл.168.
ІІ. Амнистия.
Предвидена е в чл.84 т.13 КРБ като правомощие на НС. Постановява се със закон, който влиза в сила веднага след обнародването му. Този закон има еднократно действие, т.е. амнистира определено задължение и с това изчерпва действието си.
По същество със закона не се отменя фактическият състав, породил вземането, в смисъл че Законът за амнистия не отменя правната норма, която поражда задължението. Този закон се прилага служебно.
Амнистията може да бъде пълна, частична или под условие, ако се плати главницата, се погасява лихвата.
ІІІ. Опрощаване.
Правомощие на президента чл.98 т.12 КРБ. Има и Указ 2773/1980г. на ДС, който не е отменен изрично и частично се прилага процедурата, уредена в него. Става въпрос за определяне на задължението на конкретно лице. Президентът се сезира с молба от длъжника. В президентството има комисия, която проучва конкретния казус, информира се от НАП, взима становище от публичния взискател и предлага на президента да издаде или не индивидуален указ.
Опрощаването става с индивидуален указ, който се изпраща на длъжника или органа. Президентът действа при оперативна самостоятелност и отказът не подлежи на обжалване. При отказ се изпраща уведомително писмо.
ІV. Прихващане.
Уредено в чл.128-132; чл170 – във фазата до започване на принудителното изпълнение.
И тук трябва да са налице две насрещни, ликвидни, изискуеми вземания, като за разлика от режима на гражданското право, където е достатъчно волеизявление на едната страна, тук е необходимо и съгласието на държавния орган. Същественото е, че органът действа при условията на обвързана компетентност, следователно отказът може да бъде обжалван чл.130.
Другият важен момент е, че правните последици от прихващането настъпват към момента, когато е било възможно (т.е. и второто да е станало ликвидно и изискуемо), а не към момента на волеизявлението на органа, тъй като от тогава ще тече и лихвата.
Прихващането е до размера на по-малкото вземане, като е възможно и прихващане с погасено по давност вземане с оглед обратното действие на института чл.127.
Отказът ще подлежи на обжалване, назначава се ревизия или проверка и се издава РА, с който се установява.

V. Погасителна давност.
Уредена е в чл.171-172. Давността е петгодишна и започва да тече от 01.01. на годината следваща тази, в която е възникнало задължението. И тази давност се упражнява с възражение за изтекла давност.
В чл.171 ал.2 е уреден 10 годишен давностен срок, независимо от прекратяването и спирането (защото ако срокът беше преклузивен, вземането щеше да се възстанови). (Според едно решение на ВАС/ВКС вземането за лихви се погасява с тригодишна давност, според Пенов то е акцесорно на публичното вземане и трябва да е петгодишна).
VІ. Отписване на публични задължения или вземания – нов институт уреден в чл.173, като препратката „предвидени със закон” се има предвид чл.5 ал.5 т.9 ЗНАП.
Чл.109 – преклузивен процесуален срок – не може да се издават актове за възлагане на ревизия, да се извършват процесуални действия.

№15

І. Данъчен процес. Обща характеристика. Нормативна основа.
Данъчната дейност се осъществява въз основа на определени от закона процесуални правила, съвкупността, от които образува дан.процес. Това са норми, създаващи се в ДОПК, АПК (където се прилага субсидиарно), Закон за събиране на държавните вземания, /ЗОПН/. Данъчният процес е специфичен особен вид административен процес.
1. В широк смисъл понятието включва различни производства:
– производство по данъчна регистрация;
– производство по извършване на данъчна ревизия и проверки;
– производство по издаване на данъчен акт и обжалването им;
– производство по изпълнение на данъчните актове в двата му вида;
– производство по налагане на обезпечителни мерки;
– производство по установяване на данъчни нарушения и налагане на санкции;
2. В тесен смисъл данъчният процес е административното производство по данъчни спорове.
§2 ПЗР ДОПК препраща към АПК и ГПК; чл.279 ал.3 препраща към ЗАНН. И материалните дан.закони по отношение на установяване на нарушенията и издаване на наказателни постановления препращат към ЗАНН.
ІІ. Принципи на дан.процес – изброени в гл.І ДОПК.
1. Законност – следва от чл.4 КРБ. Този принцип изисква всяко процесуално действие да е съобразено със закона.
2. Обективност – означава, че чрез активни действия ОП е длъжен да установи обстоятелствата от значение за дан.облагане и да ги обезпечи със съответните доказателства. Той се допълва от принципа на служебното начало чл.5, който задължава ОП и ПИ служебно да осигурят движението на процеса и да изясняват всички факти и обстоятелства, включително и тези водещи до дан.облекчение.
3. Самостоятелност и независимост на държавните органи /ОП и ПИ/ чл.4, свързан с чл.7 ал.3, а именно сегашната уредба не позволява изземването на компетентност, а чл.76 урежда основанията за отвод и самоотвод.
4. Принцип на добросъвестност и право на защита – изразява се в предоставяне на процесуална възможност на страните да сочат доказателства, да правят възражения, да обжалват актовете и действията на данъчните органи. Този принцип е свързан с:
5. Принцип на бързина и процесуална икономия. Относно сроковете, чл.22 урежда начина на броене; чл.27 допуска да не се счита за просрочено, ако органът е определил по-дълъг срок, а ако по-къс – се счита този на закона.
ІІІ. Участници, субекти и страни в процеса. От теорията на административното право се извеждат понятията за участници, субекти и страни в дан.процес. Уредба чл.9-13 ДОПК.
1. Участник – понятието е най-широко и включва в себе си субектите и страните. Всички субекти, които имат някаква процесуална роля, имат права и задължения в процеса – субекти, вещи лица, свидетели, ако са допустими.
2. Субекти – тези, които имат право да извършват процесуални действия във връзка с развитието на процеса, могат да влияят върху процеса. Това са решаващия спора орган и страните. В различните фази на процеса качеството на административните органи може да е различно – като решаващ орган, като страна.
3. Страни – тези субекти, които участват в процесуалните отношения и спрямо които издаваните актове имат сила, ще породят задължение. Това са субектите, чиито права и интереси са засегнати.

№16

І. Данъчен контрол. Обща характеристика.
(обжалване по административен ред – контролният орган служебно изяснява всички основания; винаги се обжалва първоначалния акт, а не на предходния орган)
1. Понятието ревизия е форма на дан.контрол, като дан.контрол се изразява в проверовъчна дейност относно спазването на нормативните актове в сферата на дан.право. Това е дейност по съпоставяне на фактическото положение с действащото законодателство и се схваща като контрол относно точното изпълнение на дан.правни норми.
Дан.ревизия е съвкупност от процесуални действия, осъществени от ОП за установяване на факти и обстоятелства, които имат значение за определяне на дан.задължения на субекта. Чл.110 ал.2 дава определение за дан.ревизия.
2. ал.3 дава определение за дан.проверка. Съществената разлика помежду им е, че с проверката не се установяват задължения за данъци. Тя приключва с протокол, ако не е предвиден друг акт. За нея не необходимо изрично писмено възлагане и е възможно да се извършва от ОП на територията на страната (свързани по-скоро с установяване на нарушение въз основа на тях → актове → постановления).
ІІ. Данъчна ревизия. Органи и тяхната компетентност.
Съставянето на РА се предхожда от множество проверовъчни действия като ДОПК урежда условията за тяхната валидност, правното им значение и последици. За да имат съставените актове доказателствена сила, контролният орган трябва да провери фактическото положение на обекта, да го съпостави с действащото законодателство и да събере съответните доказателства за направените от него констатации.
Ревизията се прави за изтекъл отчетен период за установяване на отделни видове данъчни задължения и е форма на последващ контрол. Тя започва с издаване на заповед за нейното възлагане, изготвянето на ревизионен доклад и приключва със съставянето на РА.
Източниците на отчет, на счетоводна информация и други документи, свързани с дейността на проверявания субект са материалната база на ревизията.
В чл.112 е посочен като издава заповедта за възлагане на ревизия, това е териториалния директор, който упълномощава за това ОП (не може да делегира това свое правомощие, но може да е бил заместван), а за цялата страна компетентен е изпълнителният директор на НАП. Кои са органите по приходите следва от чл.7 на ЗНАП.
Заповедта за възлагане има реквизити, посочени в чл.113 ал.1 и трябва де бъде в писмена форма – кого, срок, вид, къде ще я извърши. Уведомяването за ревизията се извършва при започването й чрез връчване на заповедта.
Чл.114 определя сроковете за извършване, а в ал.2, ал.3 се съдържа регламентация за възможност за удължаване; изтекъл срок не се удължава. Чл.115 урежда място на провеждане на ревизия – принципно при ревизираното лице.
При извършване на ревизията ОП има правомощията по чл.12 като при всеки контролен орган (достъп, такива свързани с обезпечаването на доказателствата за твърдените от тях факти), а задълженото лице тези по чл.13. Последното има общото задължение да съдейства, но винаги само във връзка с проверовъчната дейност, по повод конкретната ревизия и данъчното облагане, като ОП трябва да обоснове необходимостта от съдействие.
ІІІ. Проверки. Ревизии.
1. Чл.45-46 урежда насрещната проверка при трети лица, които не са страни в производството. И тук от значение е териториалната компетентност. Прави се с искане за извършване на насрещна проверка. След това идва протокол за насрещна проверка.
Чл.46 – проверка по делегация.
Чл.34-36 уреждат спирането, прекратяването, възобновяването на производството.
2. чл.122 урежда ревизии при особени случаи, където при наличието на предпоставките в ал.1 дан.орган може да приложи установената от закона ставка на данъка към определена от него основа за облагане. Критериите за определяне на основата обаче са изброени в ал.2 и те трябва да присъстват при обосновката при определянето на основата. Същественото тук е, че дан.субект трябва да бъде уведомен, че основата на облагане ще бъде определена по този ред чл.124, липсата му е съществено процесуално нарушение.
Само тук вече констатациите в този акт се смятат за верни до доказване на противното, но се добави, че когато наличието на основанието е подкрепено с доказателства по ал.1 и ал.2! (пропуск в закона, фактическа грешка).
Дан.орган може да искат разкриване на дан.тайна при ограничение по Закона за кредитните институции.
Ревизиите са планови и извънредни, а при преобразуване и несъстоятелност са задължителни.
ІV. Доказателства и доказателствени средства – гл.VІІІ чл.37-81, чл.116.
1. Принципът за установяване на обективната истина изисква да се установят всички правопораждащи, правопогасяващи факти.
2. Доказването е съвкупност от действия за установяване на правнорелевантни факти от значение за предмета на съответното производство с помощта на доказателствени средства. Прилагат се общите правила при доказването в административния, наказателния и граждански процес.
3. В дан.право от значение имат преките доказателства, а косвените при условията на особената ревизия по чл.122.
4. Също така приоритет се дава на първичните, защото производните са в пряка зависимост от тях (оригинален документ и препис).
5. Особено значение в дан.процес има назначаването на вещо лице за изясняване на факти и обстоятелства, за което са необходими специални знания.
6. Доказателствата трябва да бъдат събрани и приети по установения от закона ред и способи.
7. Предмет на доказване е основанието за наличието на съответното дан.задължение. От предмета се извежда и целта на доказване. Внасянето или невнасянето в срок изцяло или частично на дължимото задължение.
Според Сашо Пенов от чл.37 следва, че доказателство в административния процес се събира не само по инициатива на дан.орган, на ОП, а и по инициатива на субекта, поради това следва, че в хода на ревизионното производство проверяваното лице може да иска събиране на доказателства.
V. Ревизионен доклад.
В ДОПК е предвидено, че не по-късно от 14 дни след изтичане на срока за извършване на ревизията се съставя ревизионен доклад. Чл.117 описва реквизитите му. Докладът се връчва за възражение в срок от 14 дни, но може да бъде удължен по искане на лицето до 1 месец ал.5.
Този акт е констативен по своя характер и с него не се създава дан.задължение, по аргумент за противното от чл.118/1 и чл.108.

№17

І. Ревизионни актове /РА/. Обща характеристика. Издаване.
1. Кой издава РА – чл.118 ал.2 във връзка с чл.119. След като се изготви доклада, органите, участващи в ревизията, извършили ревизията, т.е. всички уведомяват органа, който я е възложил и той издава нова заповед и посочва кой да издаде акта. Ревизионният акт създава задължения. Този, който ще издаде акта има две възможности:
а) издава РА
б) прекратява производството
2. чл.120 предвижда писмена форма на РА, трябва да има самостоятелни мотиви, различни от доклада. ДОПК не сочи понятие за РА. РА са ИАА.
ІІ. Условия за действителност.
1. В чл.160 ал.2 са уредени основанията за законосъобразност на този акт, които съвпадат с тези на административните актове. РА са декларативни актове като с тях се признава едно съществуващо право (право на прихващане или др.).
2. Изисквания за законосъобразност:
а) затова се изследва компетентността на органите в всичките й форми – материална, териториална, персонална и по време;
б) писмена форма с определените в чл.120 ал.3 реквизити;
в) спазването на процесуалните изисквания – особеното по дан.право е, че се изследват всички срокове за законосъобразното събиране на доказателства;
г) най-честото основание е несъответствие с материално правните изисквания, т.е. РА трябва да бъде издаден в съответствие със законовите нормативни актове – това е въпрос на тълкуване на материалните закони, дали правилно е приложена нормата;
3. Преценката за законосъобразност по същество на акта, актът се разглежда в две насоки:
а) дали при изясняване на фактическата обстановка органа правилно е тълкувал нормата
б) или са установени или са доказани други факти, които биха довели до друго тълкуване
ІІІ. Обжалване по административен ред.
Когато има издаден РА, той трябва да се обжалва по административен ред, това е задължителна форма, уредена в чл.152-155 ДОПК.
1. Компетентен орган, решаващ орган е Директорът на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” при Централното управление на НАП.
2. Той трябва да бъде сезиран от лице с правен интерес, като интересът е налице, ако актът води до неблагоприятни правни последици за лицето, изразяващи се в създаването на задължение. Правният интерес се преценява с оглед разпоредителната част на ката, мотивите не подлежат на самостоятелно обжалване. Интересът трябва да е пряк, в смисъл да не е необходимо издаването на друг акт. Могат да обжалват и правоприемниците.
3. Жалбата има девулативен ефект, т.е. образува производство, обаче не спира изпълнението. Чл.153 урежда хипотезите на спиране на изпълнението.
4. Актът се обжалва само за законосъобразност.
5. Срокът е 14 дни и е преклузивен. Подадената след срока жалба се оставя без разглеждане от решаващия орган с Решение, но това подлежи на обжалване пред ОС, който се произнася с Определение чл.147.
Може да се иска и възстановяване на срока, като чл.26 ДОПК препраща към АПК.
6. Жалбата се подава чрез началника на териториалната дирекция и трябва да съдържа реквизитите и приложенията (документи, които подкрепят възражението) по чл.145. (възраженията срещу ревизионния доклад – до тези, които правят ревизията).
Принципно възможни са две искания:
– да се отмени изцяло акта или в отделни негови части
– да се намали размера на определения данък
От реда на чл.145 следва, че бланкетната жалба е достатъчно основание за започване на производството, но няма пречка решаващия орган да укаже допълнение към жалбата. Но ако са посочени конкретни възражения, те ще имат значение за съдебното обжалване. Принцип – това, което не се обжалва по административен ред, не може да се обжалва по съдебен ред.
7. Решаващият орган се произнася с мотивирано решение в 45 дневен срок от постъпването на жалбата в органа, чрез който се подава чл.155. Той може да:
– потвърди
– измени
– отмени изцяло или от части РА в обжалваната част чл.155 ал.2
– събира нови доказателства
Той проверява законосъобразността на акта изцяло, без да се ограничава от основанията, посочени в жалбата.
Чл.155 ал.8 изрично е предвидил, че актът не може да се изменя във вреда на жалбоподателя, т.е. не може да му се утежни положението.
Това решение се съобщава на жалбоподателя и с това приключва административният ред.
8. Чл.155 ал.4 дава възможност при ограничени хипотези на т.1 и т.2 да се отмени акта изцяло или частично и да се върне преписката за нова ревизия, не само нов акт, защото се връща на органа, възложил ревизията и изрично се посочва, че не се допуска повторно връщане.
9. От значение е разпоредбата на чл.156 ал.4, която предвижда, че ако решаващия орган не се произнесе в 45 дневния срок, това се смята за потвърждаване на РА и от тогава започва да тече 30 дневен срок за обжалване пред съда (връзка с ал.7 – по споразумение може да се удължи срока за произнасяне, но е необходимо, ако такова се постигне жалбоподателят да изиска писмено споразумение, защото има значение за сроковете – пред съда).
Не се жали решението на решаващия орган, а РА!!! (първоначалният акт).
ОС се сезира чрез решаващия орган.

№18

І. Обжалване на данъчните ревизионни актове по съдебен ред.
1. Съдът е втората контролна инстанция. Касае се за пряк принудителен контрол върху ИАА, каквито са и РА. Установеното в ДОПК субективно право за съдебно обжалване на актове, издадени от ПО е правна гаранция, даваща възможност за защита на законните интереси на дан.субекти чрез осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на актовете, издадени от ПО.
2. По реда за обжалване на РА се обжалват и други актове, издадени от ПО–доколкото в ДОПК не е предвидено друго за това кой може да обжалва, и в тези случаи право да обжалват имат същите лица, тези които притежават дан.правосубектност и имат правен интерес, това е необходима процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Интересът трябва да е личен и да съществува към момента на гледане на делото. Правен интерес е налице и когато дан.задължение е заплатено; принудителното изпълнение също не обуславя липса на правен интерес. Липсва обаче правен интерес, ако разпоредителната част на акта не уврежда жалбоподателя.
3. Кои актове подлежат на обжалване – само незаконосъобразните РА, което означава, че съдът проверява дали са спазени изискванията за законосъобразност на един акт, посочени в чл.160 ал.2. Там е установено, че съдът преценява законосъобразността и обосноваността на РА като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално правните норми по издаването му – това са пределите на съдебния контрол. Съдът не е обвързан от основанията за отмяна, посочени в жалбата. Той трябва да провери изцяло законосъобразността на акта. Задължен е да провери законността на РА, без да се ограничава от основанията и доводите в жалбата и трябва да отмени акта и на не посочен в основанията порок, ако констатира такъв.
Допустимо е също така в последствие след подаване на жалбата в съдебното заседание да се изтъкнат и други основания за отмяна на акта, освен посочените в жалбата, но само в частта, в която актът е обжалван. Законосъобразността се преценява към момента на постановяване на решението като се вземат предвид всички факти, настъпили след издаването на акта.
3. Жалбата до съда може да се подаде само след като е изчерпана възможността за обжалване по административен ред чл.156 ал.2. Ако това условие не е спазено съдът следва да прекрати делото, само при положение, че решаващия орган не се произнесе в срок, жалбоподателят може да изпрати в съда, но отново чрез решаващия орган.
4. Подлежи на обжалване РА в частта, в която не е отменен с решение на административния орган. В този случай рамките, в които се упражнява съдебния контрол не обхващат решението на административния орган, защото то не е и не може да бъде предмет на жалба до съда.
5. Срок за подаване на жалбата. Подава се чрез решаващия орган до Адм.съд по местонахождение в 14 дневен срок от получаването на решенето, а не произнасянето на решаващия орган в срока по чл.155 ал.1 се смята за потвърждение на РА в обжалваната част. В тези случаи жалбата против РА може да се подаде в 30 дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред АС по местонахождение.
6. Жалбата срещу акта трябва да отговаря на изискванията, посочени в чл.145-149, ако не отговаря на жалбоподателя се изпраща съобщение да отстрани допуснатите нередности в7 дневен срок. При положение, че не направи това жалбата с приложението се връща, а производство се прекратява с решение, което подлежи на обжалване чл.151 ЗВАС. Жалбата е в писмена форма с препис за ПО. Към нея могат да се прилагат и писмени доказателства.
7. Жалбата няма суспенсивен ефект, т.е. актът подлежи на незабавно изпълнение в това число и на принудително изпълнение. При определение в закона условия съдът може да спре изпълнението, компетентен да се произнесе е Адм.С, на който е подадена жалбата чл.157. Искане за спиране може да е прави само за частта на РА, която е обжалвана пред съда. Към искането се правят доказателства за направените обезпечения в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилага съответно разпоредбата на чл.153, съдът се произнася в 14 дневен срок, който решение подлежи на обжалване пред ВАС.
8. По делото се призовава жалбоподателя и изпълнителния директор на НАП като той се представлява от упълномощено от него лице. Съдът разглежда делото в състав един съдия. Прокурорът може да встъпи в производството, когато намери за необходимо в защита на държавен или обществен интерес. Разглеждането на спора става с участието на страните и при следване на състезателното производство. Пред съда са допустими всички доказателства, включително свидетелски показания, но само в случаите на чл.57 ал.2. Съдът следи служебно за споразумението относно доказателствата. Съдът не се ограничава с обсъждането на основанията, посочени в жалбата, а е длъжен служебно и изцяло да провери РА, без значение дали порокът е бил посочен от жалбоподател или е констатиран служебно. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди доводите в жалбата, защото в противен случай постановеното решение ще бъде без мотиви. Съдът е свободен да отмени акта и на непредявено основание, не посочен порок на акта, както и по съображения и доводи, каквито не се изтъкват от жалбоподателя.
9. Допустимост на прекия съдебен контрол по отношение на нищожните актове. По повод обжалването на един акт като унищожаем съдът може да го обяви за нищожен както и обратното. Компетентният да се произнесе по жалбата съд може да обяви и констатира неговата нищожност като това може да стане без ограничение във времето. Неспазването на някои от изискванията за законосъобразност на РА води до тяхната недействителност, ако се касае до съществено нарушение на условията за валидност, което дава отражение на съдържането на акта и волеизявлението на дан.орган. Критерият тук е степента на допуснатото нарушение при издаването на акта.
10.С оглед правомощията на съда в това производство възниква въпроса това процес за отмяна ли е (контролно отменителен) или е по същество? Утвърденият отговор е, че това е производство по същество, защото само в ал.3 чл.160 са посочени случаите когато съдът отменя акта и изпраща преписката със задължителни указания на компетентния орган. С оглед основателността на жалбата, съдът отменя изцяло или частично РА, изменя го или отхвърля жалбата. Със съдебното решение съдът се произнася и по въпроса за направените по делото разноски, ако има искане за това. Разноските се присъждат съгласно чл.161.
ІІ. Касационно обжалване.
1. В чл.160 ал.6 ДОПК е установено, че решението на Адм.С подлежи на касационно обжалване по реда на АПК. Прилагат се разпоредбите на гл.ХІІ АПК чл.208-228, съгласно чл.144 субсидиарно се прилага ГПК.
2. На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационната жалба или касационен протест се подава, когато решението е нищожно, недопустимо, неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост.
3. Право на касационно оспорване имат:
– страните по делото – дан.правосубектност и има правен интерес; за който акта е неблагоприятен;
– главен прокурор или заместник;
Жалбата се подава чрез съда, постановил решението в 14 дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. Главният прокурор или заместник при ВАП може да подава протест до ВАС чрез съда, постановил решението в едномесечен срок от постановяването му. Жалбата и протеста трябва да отговарят на изискванията на чл.212-213 АПК. След като приеме касационната жалба и протест ВАС следва да провери дали отговарят на изискванията на закона и дали са допустими. ВАС оставя жалбата без разглеждане и движение на принципно същите основания както това се върши от първоинстанционния съд.
4. Делото се разглежда от тричленен състав на ВАС в открито заседание с участието на прокурор. Разглежда и обсъжда само посочените в жалбата и протеста пороци на решението. За валидност, допустимост и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. В касационното производство се допускат само писмени доказателства. Не се допускат доказателства за установяване на обстоятелства, не свързани с касационните основания. ВАС преценява прилагането на материалния закон въз основа на факти, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
5. ВАС се произнася с решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. С решението си:
– оставя в сила или отменя в оспорваната му част, ако е неправилно;
– когато е недопустимо, го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган;
– когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акт, чието издаване е отказано, ВАС обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото;
– когато решението е нищожно, ВАС я обявява изцяло или като делото не подлежи на прекратяване го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение;
6. Правомощията на ВАС при отмяна на решението:
а) когато отмени решението, ВАС решава делото по същество;
б) връща делото за ново разглеждане в друг състав на първоинстанционния съд, когато:
– установи факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно
– установи съществени нарушения на съдопроизводствените правила;
Касационното решение е окончателно.
Жалбата и протестът срещу повторно постановеното решение се разглеждат от друг състав на ВАС.
7. При новото решаване на делото от първоинстанционния съд, то се разглежда по общия ред като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. При новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страните, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Съдът се произнася и по разноските за водене на делото във ВАС.
8. Когато решението на първоинстанционния съд бъде повторно отменено, ВАС решава делото по същество.

№19

І. Отмяна на влезли в сила решения по данъчни дела.
Това е известен способ за контрол на решенията по данъчни дела на ВАС, влезли в сила. Възможност за приложението на този способ е установена в чл.160 ал.7 – там е установено, че отмяна на влезли в сила съдебни решения може да се поиска по реда на АПК гл.ХІV чл.237 и следващи. На отмяна подлежат влезли в сила решения на съда, а не РА. Тези РА, които не са били обжалвани пред съд, за тях е установена друга възможност, а тя е именно да бъдат изменено задължението за данък и задължителни осигурителни вноски.
1. Отмяната е средство за защита срещу неправилни решения, в смисъл несъответствие между съдебното решение и обективната истина. Подлежат на отмяна влезлите в сила съдебни решения, определения, разпореждания, с които се прегражда развитието на делото.
2. Право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. Отмяна на влязъл в сила съдебен акт може да иска и главния прокурор или негов заместник при ВАП на основанията и средствата, определени за страните.
3. Основания за отмяна:
а) когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните
б) по надлежния съдебен ред се установи неистинността на показания на свидетелите или на заключението на вещото лице, върху които е основан акта или престъпно действие на страната, на неин представител или на член от състава на съда във връзка се решаването на делото
в) актът е основан на документ, който по надлежен съдебен ред е признат за подправен или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който в последствие е бил отменен;
г) между същите страни за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решене, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска;
д) страна в следствие на нарушение на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани;
е) с решение на Европейския съд за правата на човека се установи нарушаване на защитени с Конвенцията права;
4. Срокове за подаване на искането – 1 година от възникване на основанието за отмяна, а когато предхожда решението, чиято отмяна се иска, от влизането му в сила. Искането не може да бъде подадено по-късно от 3 месеца от узнаването на основанието за отмяна, а в случаите по чл.239 т.5 АПК от узнаването на решението. Искането трябва да бъде направено в писмена форма и да отговаря на изискванията по чл.212 ал.1 и чл.213 АПК и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, както и адреси за призоваване на останалите страни по делото.
5. Искането се подава чрез първоинстанционния съд. Ако не отговаря на изискванията, я оставя без движение чл.241 за отстраняване на нередностите в 7 дневен срок. В срок от 7 дни от получаването на преписите останалите страни могат да подадат възражение.
6. Искането се разглежда в открито заседание от 3 членен състав, когато акта е постановен от АС и от 5 членен, когато акта е постановен от ВАС.
7. ВАС отхвърля искането или отменя решението изцяло или от части
– когато отмени – връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като се посочва от къде да започне новото разглеждане;
– когато между същите страни, на същото основание за същото искане е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска, съдът отменя неправилното решение, като решението по искането не подлежи на отмяна.
ІІ. Изменение на ревизионни актове.
В случай, че страната е пропуснала срока за обжалване е възможно да поиска изменение на РА . Чл.133-134 ДОПК урежда изменението на дан.задължения.
1.Възобновяване на производството. За да се възобнови едно дан.производство означава отново да се постави за решение въпроса, свързан с дан.облагане, който по-рано е бил решен по приключило вече производство с влязъл в сила и станал необжалваем РА. !Възможно е когато РА не е обжалван по съдебен ред.
2. Основанията за изменение на дан.задължение са посочени в чл.133 ал.2.
3. ДЗЛ и ПО може да сезира териториалния директор за изменение. Той може да:
– възложи повторна ревизия
– откаже възлагането на повторна ревизия с мотивиран акт
– не се произнесе – отказ – решението му се обжалва пред Адм.С
4. Жалбата се подава чрез териториалния директор и съдът се произнася с определение, което не подлежи на обжалване; мълчалив отказ – 30 дни от изтичането на срока за произнасяне.
5. Когато се установи, че задължението за данък е установено в завишен или занижен размер за разликата се издава РА. Ако е налице надвнесена сума – прихващане и връщане.
6. чл.133 ал.3 ДОПК – поправка на очевидна фактическа грешка в РА – служебно и по искане на дан.субект. Фактическа грешка е всяко несъответствие между истинската и формалната воля и нейното външно изразяване в писмения акт. Едновременно може да се обжалва РА и за поправката или самостоятелно.
Споразумението за доказателствата по чл.154 изключва ↑.

№20

І. Данъчни нарушения и наказания.
Не винаги дан.задължения се изпълняват доброволно, което създава опасност установените данъци да не бъдат събрани изцяло и в срок.
1. Наказателно правната теория прави разграничение между дан.престъпление и престъпление против дан.система. Първото понятие е по-широко като включва освен престъпления по гл.VІІ чл.255 и следващи от НК, така и останалите престъпления, свързани с нарушение на дан.правните норми чл.313 НК. Когато става въпрос за дан.нарушение подобно разграничение не се прави. Понятията дан.нарушение и нарушение против дан.система са синоними.
2. Дан.нарушения са уредени в множество данъчни нормативни актове без систематизация. Обобщено всяко едно дан.нарушение има за непосредствен обект за посегателство някакви дан.правоотношения. Дан.нарушения са административни нарушения, легалното определение за адм.нарушение се съдържа в чл.6 ЗАНН.
Особеността на дан.нарушение е неговата насоченост против реда, установен в държавното управление, което на практика се изразява във виновното неизпълнение на едно дан.задължение. Става въпрос за противоречие между установеното в дан.правните норми правило за поведение и извършеното деяние.
Противоправността на дан.нарушение се свързва с определена степен на обществена опасност. По най-общ начин може да бъде определено като вид адм.нарушение, за което е предвидена отговорност чл.31 ЗАНН, доколкото специален закон не предвижда друго наказание.
3. Като всяко едно адм.нарушение и данъчното има две страни – обективна и субективна.
а) обективната обхваща деянието, неговата противоправност, насоченост срещу установения данъчен режим, наказуемост и ред, по който се налага санкцията;
б) субективната се изразява във вината на дееца, проявява се в една от двете форми – умисъл и непредпазливост и е обусловена то състоянието на вменяемост. Към субективната страна се отнасят и мотивите и целите на дан.нарушение.
Деянието може да бъде само човешко поведение, проявено под формата на действие или бездействие. В дан.право извършители на нарушения могат да бъдат ЮЛ – всяко лице в качеството на дан.субект, включително и социално образувание. ЮЛ не може да формира вина, но може да осъществи наказателен фактически състав чрез своята дейност.
Противоправността е външен признак, свързан с нарушаване на дан.закони.
Насочеността на дан.нарушение се свързва с неспазване на установения в страната дан.правен режим. Достатъчно е наличие на заплаха за този режим, за да е налице дан.нарушение, т.е. не е необходимо реалното настъпване на увреждане, поради това част от нарушенията са формални деликти без видим вредоносен резултат (не се регистрира в срок). На това основание следва да се разграничават резултатни и формални нарушения.
Наказуемост – както нарушението, така и следващата се санкция трябва да бъдат установени в закона.
Последният елемент – особен административен ред, по който се преследва дан.нарушение, установен в ЗАНН.
Субективната страна се изразява основно във вината на субекта – умисъл и непредпазливост, имат съществено значение, както и при останалите нарушения. Спазва се установения в адм.право принцип чл.7 ал.2, че се наказват и умишлените и непредпазливите деяния. Целите и мотивите са свързани с индивидуализацията на наказанието.
В поведението на всеки дан.нарушител се наблюдава два момента:
– воля за неизпълнение на предписанията на дан.закони
– намерение за извличане на облага чрез неплащане на дан.задължение
Тези два момента могат да се проявят заедно (например при укриване на доход), но е възможно единия от тях да се наблюдава самостоятелно (неподаване на дан.декларация за доход под облагаемия минимум).
За да е налице дан.нарушение трябва да присъстват кумулативно всички елементи от обективната и субективната страна.
4. Законодателят е предвидил обстоятелства, които изключват отговорността чл.8 ЗАНН – неизбежна отбрана, крайна необходимост, чл.11 препраща към НК за неуредените понятия. В дан.право тези обстоятелства имат ограничено приложение, тъй като малозначителност на деянието не е основание за отпадане на адм.наказателната отговорност.
Приготовлението и опита са деяния насочени към финализиране на непосредствения резултат от дан.нарушение. Съгласно чл.9 ал.1 приготовлението не се наказва, опит може да има само при умишлените нарушения, свързани с настъпването на определен резултат, поради това не е възможен опита при непредпазливите и формални дан.нарушения. По същия начин в чл.10 ЗАНН са регламентирани подбудителството и помагачеството като форми на съучастие при извършване на дан.нарушения.

ІІ. Видове дан.нарушения.
1. По подобие на престъпленията и дан.нарушения мога да се обособят в две основни групи в зависимост от това дали е избегнато плащането. Данъкът е посочен като признак на съответния състав. Неплащането може да бъде както цел на дееца, така и резултат от деянието.
а) в първия случай неплащането е признак от състава на нарушението като това може да бъде посочено по различни начини (хазартни игри без акциз, неоснователно ползване на дан.облекчения). Тези дан.нарушения могат да се определят като същински;
б) втория случай – нарушението е свързано с дан.система, но не се цели прякото избягване на плащането на данък (възпрепятстване на дан.органи при проверка и ревизия) – несъщински;
2. С оглед нарушителя дан.нарушения могат да се класифицирани така:
– от ДЗЛ
– от дан.орган чл.275
– от трети лица
В дан.законодателство липсва систематика на видовете дан.нарушения. Обикновено във всички материални дан.закони има адм.разпоредби.
Типични нарушения са: нерегистриране на дан.субекти; неподаване на дан.декларация в срок; невнасяне на данъци в срок.
ІІІ. Производство по установяване на дан.нарушения и налагане на наказанията.
1. Дан.наказателен процес е част от единния дан.процес и се развива въз основа на същите принципи. Специфични:
а) законоустановеност на фактическите състави и наказания
б) справедливост на дан.наказания
в) съответствие на наказанията със степента на обществена опасност
г) недопустимо е повторно наказание за едно и също деяние
д) принципът за вината – адм.наказание се налага само при наличието на вина
е) зачитане личността на нарушителя – установените му в закона права
ж) забрана за обратното действие и приложение по аналогия
ІV. Принудителни административни мерки.
Производството се задвижва от ОП, прилага се гл.ХХІХ чл.279-280 ДОПК.
Актове се издават от ОП, ПИ, а постановленията от изпълнителния директор на НАП. Реда за постановяване, издаване и обжалване е по ЗАНН чл.63. Решението на РС се обжалва на основанията, предвидени и по реда в гл.ХІІ АПК.
1. Основния вид наказание е глобата – налага се на вменяемо ФЛ; чл.24 ал.2 ЗАНН, чл.83 – ЮЛ имуществена санкция.
Глобата е бюджетен приход, тенденцията е размерът да зависи от материалната изгода, която нарушението е реализирало.
2. Отнемане на лицензии.
ЗАНН чл.34 – две средства:
– за установяване на нарушението
– за издаване на нак.постановления
Чл.84 – давност за събиране на глоби – 2 години от налагането
Чл.3 ЗАНН – при нов закон следва да се прилага
3. Процедура – ЗАНН
Установява се чрез съставяне на констативен акт от ОП и спазване на чл.33 ЗАНН.
4. Функции:
– повдигане на обвинение
– констатиране на нарушения
– сезиране на компетентен орган
Чл.42 – реквизити – същински и несъщински – липсата им има значение с оглед вида им.
5. Актът е официален документ, изготвен от съответния ОП, въз основа на него се издава нак.постановление. Възражение срещу него може да се направи веднага и в 3 дневен срок.
6. Наказателното постановление чл.57 ЗАНН. Реквизити:
– мотиви – съображенията, поради които приема, че е извършено
– диспозитив – вида и размера на наказанието
Обжалва се пред РС, който може да го отмени, потвърди или измени наказанието, намали неговия размер. Решението се обжалва пред АС.
7. Възобновяване на адм.нак.производство чл.43-44 ЗВАС.
За да породи своето действие, нак.постановление трябва да е влязло в сила, като не е обжалвано или след всички инстанции за защита.

№21

І. Правен режим на корпоративното подоходно облагане. Обща характеристика.
1. ЗКПО е в сила от 01.01.2007г. Урежда облагането на печалбата и доходите на корпоративните образувания, т.е. ЮЛ и неперсонифицирани дружества. Говори се общо за корпоративно облагане, а иначе закона урежда облагането с корпоративен данък. Други доходи се облагат с данък, удържан от източника. Законът урежда и данъци върху някои разходи, както и облагането с алтернативен данък на организаторите на хазартни игри, на бюджетните предприятия за търговски сделки и отдаване под наем на имущество и дейността от опериране на кораби, т.е. в закона се уреждат няколко вида данъци – тези трите са алтернативни данъци.
2. Обща характеристика на данъците – преки, подоходни. Другата особеност е, че за целите на прилагане на закона се очертава и собствена правосубектност като неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се приравняват на ЮЛ и е предвиден специален ред за облагане на някои субекти.
Определено е понятието място на стопанска дейност на чуждестранното лице, което също се характеризира с особена данъчна правосубектност. За понятието се препраща към §1 т.5 ДР ДОПК.
3. Принципно, за да се разбере механизма на корпоративния данък, счетоводния финансов резултат се преобразува в посока на увеличаване или намаляване, за да се стигне до дан.печалба (дан.основа).
Легално се въвеждат понятията „постоянна разлика” и „временна разлика”. Когато се говори за данъчна постоянна разлика се има предвид счетоводния приход или разход, който не признат за дан.цели през текущия или следващия периоди, когато говорим за дан.временна разлика, тя ще възникне, когато прихода или разхода е признат за дан.цели в годината, различна от годината на счетоводното му отчитане (за счетоводни цели се отчита един приход и един разход, но за дан.цели може да не се признаят някои разходи или приходи, затова се преобразува счетоводния резултат, за да се види дали има дан.загуби или печалби като дан.основа, за да се определи дан.ставка).
4. Нови моменти и акценти.
Дивиденти, изплащани в рамките на ЕС – Директива 90435, те са освободени, когато са между дружества със седалище в ЕС, като затова има и определени условия. Също по отношение на дан.сфера при преобразуване на дружества е съобразена Директива 90434, като между дружества със седалище в общността не следва да се образува дан.ефект при преобразуване в широк смисъл.
Принципно се запазва правото да се пренасят загуби в рамките на следващите пет години.
Предвижда се и облагането на някои вида разходи – социални разходи, разходи за използване на автомобил за управленски цели, също така и представителни разходи.
По отношение на данъците, удържани върху източника на доходи, изплащани на чуждестранни лица, дан.ставка е намалена на 10 на 100, като тук трябва да се имат предвид и сключените с РБ СИДДО.
Облагането на хазартната дейност е с единен данък 10/100.
Подробно е уредено преотстъпването на данък като вид дан.облекчение в широк смисъл.
Най-важната промяна е предвиденото всички ЮЛ да се облагат с корпоративен данък без тези, които се облагат с алтернативни данъци, като по този начин се преодолява съществуващата възможност ЮЛ да бъдат облагани и с патентен данък – отлика от досегашния режим
ІІ. Обекти на облагане.
1. Като обекти на облагане законът е предвидил облагане на печалбата на ЮЛ, като под ЮЛ се разбират различни образувания на правото. Обхваща се печалбата и на ЮЛ не търговци, ако те извършват сделки по чл.1 ТЗ или отдават под наем движимо или недвижимо имущество.
2. Облага се и печалбата на мястото на стопанска дейност /МСД/ на чуждестранни лица в страната.
3. Обект на облагане са и разходите, посочени в част ІV, като са предвидени специфични обекти на облагане:
– за дейността на организаторите на хазартни игри (приходи от съответните залози, не печалбата);
– при бюджетните организации обект на облагане са приходите от сделки по ТЗ и отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество;
– при опериране на кораби за обект на облагане е избран нетния тонаж на кораба;
(чуждестранни лица: МСД за целите на корпоративното облагане се различава от дивиденти, лихви, възнаграждения, които са доходи, които се облагат с данък от източника)
Размерът на данъка се определя като получената по реда определен в закона данъчна основа се умножи по дан.ставка. Данъкът е републикански, а за невнесените в срок данъци се дължат лихви, но не само за невнесените данъци, а и за новите авансови вноски, когато това е предвидено.
ІІІ. Субекти и данъчно задължени лица. Териториален обхват на закона.
1.Не са ясно разграничени субектите и ДЗЛ в тази уредба, затова се извеждат от тълкуването на чл.1, чл.2 – така се определят адресатите на закона, като понятието ДЗЛ е по-широко и обхваща всички други лица, за които са предвидени други задължения, свързани с облагането !изрично чл.2 ал.2 приравнява неперсонифицираните образувания и осигурителните каси на ЮЛ.
2. Субекти на облагане са местните ЮЛ и чуждестранните ЮЛ, като под ЮЛ се разбират кооперациите, търговските дружества, включително и ЮЛ не търговци, ако извършват търговска дейност или отдават под наем имущество.
3. Чл.2 като ДЗЛ са посочени и ЕТ за данъци, удържани от източника, както и работодателите, определени от КТ, за данъците върху социалните разходи, т.е. по-широк кръг лица.
4. Понятието място на стопанска дейност е създадено за целите на облагането на печалбата, за целите на облагане с корпоративен данък. Целта е да се създаде правна конструкция, чрез която дейността да се обложи в страната. Същото понятие се съдържа и в сключените от РБ СИДДО, като в определението, съдържащо се в ДОПК се изхожда от два критерия §1 т.5, за да се свърже дейността с държавата източник:
а) предметен критерий – когато чуждестранното предприятие разполага с определено в пространството място, чрез което извършва дейността си;
б) лична субективна връзка – когато предприятието разполага с т.нар. представител със зависим статут (т.е.е изцяло подчинен на указанията на представлявания).
Изхожда се от конкретната фактическа обстановка, като е възможно едно чуждестранно лице да има МСД и да получава други доходи.
5. Законът определя лицата като местни и чуждестранни, не местни. Критерият е дали са учредени съгласно българското законодателство или дружеството е учредено по регламентите на ЕС; връзка с чл.282 ТЗ, който определя като приложим закона по регистрация (да не се бърка с МЧП, в дан.право е недопустимо чужд приложим закон).
Местните лица се облагат за печалбите и доходите си от всички източници в РБ и чужбина – универсален принцип, принцип на облагане на световния доход, докато чуждестранните лице се облагат с данък върху доходите от източници в страната, източникът на доход трябва да е в страната. Това е и териториалното действие на закона. В ДР §1. т.1 е дадено легална дефиниция на понятието „страна” – териториален обхват на приложение на дан.право.

№22

І. Облагаема печалба.
1. Печалба и доходи от източници в страната. За такива според чл.12 се считат тези, които подлежат на облагане след като са с източник в страната (ако има МСД, доход от сделки с финансови активи). В ДР ЗКПО има определение на голяма част от тези понятия следователно данъчния закон може да даде собствено определение на понятията от гражданското право.
ІІ. Общи и специфични правила за определяне размера на облагаемата печалба.
1. По различен начин за отделните видове данъци се определя дан.основа. за целите на корпоративното облагане на печалбата боравим с понятието дан.финансов резултат, който е счетоводния финансов резултат, преобразуван по реда на чл.2 и в следствие на това преобразуване може да бъде определен дан.финансовия резултат – дан.печалба или дан.загуба. Така данъчната основа (10/100) за корпоративния данък ще бъде дан.печалба.
2. Дан.период е календарната година чл.18-21, за да се определи дан.фин.резултат и да се стигне до дан.печалба или загуба, счетоводния фин.резултат (изразен в отчета за приходите и разходите) е преобразува с дан.постоянни разлики (чл.23,чл.26), дан.временни разлики(чл.23,чл.34) и други суми, предвидени в чл.2.
3. Пример – дан.постоянна разлика:
– от чл.26 за данъчни цели например не се признават разходи не свързани с дейността; разходи, които не са документално обосновани, като чл.10 извежда принципа за документална обоснованост на разходите за дан.цели;
– разходите за начислени глоби и други санкции за нарушения; т.1, 6, 7 за дарение, т.8 и лихви за просрочване; ЮЛ – наложена имуществена санкция – втори път няма да му бъде признаа за разход, а ще дойде в увеличение на финансовия резултат; т.8 – счетоводно е данък при източника;
– чл.27 говори за непризнати приходи за дан.цели – т.1, т.2, т.3 (ЮЛ е платило данък на печалбата и ако обложим и дивидента ще стане двойно данъчно облагане)
– не се признават разходите от липси и брак, освен ако става въпрос за непреодолима сила (да не се увеличават разходите на ЮЛ и по този начин да му се намали печалбата чл.28)
– в чл.31 са уредени даренията, като са изброени за кои цели следва да са направени, като даренията могат да бъдат до 10% о положителния счетоводен фин.резултат (т.е. от счетоводната печалба, а не от данъчната); извън целите и над процента не се признава за разход
4. Същото е при дан.временна разлика – обикновено се взема предвид, преценяват се приходи и разходи от последващи оценки на активи, пасиви, вземания.
5. Третата категория регулация на ФЛ, сумите предвидени в тази част по смисъла на чл.22 т.3. Тук се имат предвид суми, получени от ценни книжа, търгувани на регулиран български пазар, а също така и зачитането на амортизациите за дан.цели. от организационна гледна точка предприятието може да избира различна амортизационна политика,но за определяне на дан.фин.резултат се признават годишните дан.амортизации, така както предвижда гл.Х, т.е. счетоводните амортизации не се признават чл.44. Чл.48 определя дан.амортизируеми активи като всяко предприятие е задължено да има дан.амортизационен план чл.52. В чл.55 се определени седем категории активи (дан. амортизируеми) като в ал.2 е посочена годишната дан.амортизационна норма, т.е. максималния размер на годишната дан.амортизационна норма.
Така чрез тези корекции на фин.резултат се стига до определянето на дан.печалба и от там чрез налагането на ставката, което е и данъчната основа и от там до изчисляването в последствие на данъка.
ІІІ. Данъчни размери.
1. При бюджетните предприятия, като специфични субекти дан.основа е размера на приходите от търговските сделки или от даденото под наем имущество, като ставката е 3%, а за общините 2%.
2. При доходите от хазартни игри дан.основа е стойността на залозите за всяка игра а данъка е 10/100. тук особеното е, че не се трансформират приходите.
3. Основа за облагане доходите от опериране на кораб е нетния тонаж – като определена абсолютна стойност за всяка от групите, на които е определен тонажа. Дан.ставка е 10%.
4. Основа за облагане на доходите от дивиденти, изплатени на местни и чужди лица е брутната сума на дивидента. Чл.100 и следващи уреждат специален режим на дивидентите, изплатени в рамките на ЕС като се преповтаря принципа, че тези дивиденти не подлежат на облагане при условията определени в тази глава.
Освен това с данък от източника се облагат дивидентите и ликвидационните дялове, изплатени на чуждестранни лица на трета държава и местни ЮЛ, които не са търговци. Данъчната основа е брутния размер на дивидентите, като в този случай данъка е 7% и този данък е окончателен (аз не съм търговец, получавам дивидент от ЮЛ, плащам 7%). Чл.12 изброява други категории доходи, които чуждо лице може да получи с източник от РБ. Основа за тяхното облагане също е брутния размер на тези доходи с отклонение за някои видове доходи чл.199.
ІV.Данъци върху разходи
Облагат се представителните разходи, свързани с дейността, социалните разходи представени в натура на работниците и служителите, разходите за доброволно пенсиониране и здравно осигуряване и застраховане (те са към социалните разходи) и разходите, свързани с експлоатация на превозни средства (три категории) чл.204.
Данъкът е окончателен, като самия данък е разход за предприятието. Тук ДЗЛ са всички лица, които подлежат на облагане с корпоративен данък, т.е. специфичните субекти няма да бъда задължени за тях; а за социалните разходи всички работодатели.
Предвидени са освобождавания като дан.основа за разходите за представителни цели е размера на разходите за съответната година чл.211. Дан.основа за социалните разходи е размера на разходите, като може да се трансформира чл.212-214, а за разходите за превозни средства е определена в чл.215, като се вземат предвид и приходите от застрахователни обезщетения. Когато с тях се осъществява управленска дейност, тогава се облагат – 10%, не е диверенциран.

№23

І.Внасяне на данъка върху печалбата. Авансови вноски. Срокове
1. Данъкът се внася до 15 число на месеца следващ месеца, в който е начислен чл.217. пренасянето на загуби е уредено в гл.ХІ, като се запазва възможността да се пренасят дан.загуби последователно до изчерпването им през следващите 5 години чл.70. Уреждат се и загубите от източници в чужбина.
2. Макар че корпоративния данък е годишен, ДЗЛ прави месечни или тримесечни авансови вноски. Месечните авансови вноски се правят, ако ДЗЛ за предходната година има дан.печалба чл.83 и следващи, по аргумент на противното тримесечни авансови вноски се правят от новообразуваните или тези които са били на дан.загуба за предходната година.
Особеност – месечните авансови вноски за периода от 01.01-31.03 се правят на база данъчната печалба, по предходната година, съобразена с коефициент, определен със ЗДБ, а ставката е 10%, тъй като тогава още няма база, на която да се определи.
Чл.88 допуска намаляване на авансовите вноски в случай, че те ще надвишат дължимия годишен данък след подаване на декларация. Срокът за внасяне е до 15 число на следващия месец чл.90.
3. За деклариране на корпоративния данък се подава годишна дан.деклараця до 31.03 на следващата година като до 31.03 се внася и данъка след приспадане на внесените авансови вноски. Надвнесеният корпоративен данък се приспада от следващите авансови годишни вноски за същия данък за следващата година – специален ред за прихващане, а не по ДОПК.
Данъците върху доходите на чуждестранните лица и върху дивидентите се декларират от лицата, удържали и внесли данъка. По изключение от получателя. Платците на доходи, удържащи тези видове данъци ги внасят в тримесечен срок от началото на месеца следващ месеца на начислението, а за дивидентите на края на месеца, за който е взето решение за разпределение. Чл.202-203 предвиждат солидарна отговорност между платеца на доходи и получателя за дан.задължение.
Данък върху разходите се внася до 15 число на месеца следващ месеца чл.217
Данък върху хазартната дейност се декларира ежемесечно до 10 число на следващия месец с декларация по образец. Данъкът се внася преди получаване на документите за организиране на съответната игра.
Бюджетни предприятия – подават годишна дан.декларация по образец до 31.03 като месечните вноски са до 15 число на месеца следващ месеца на начисляване на прихода, а годишния данък също се внася до 31.03.
ІІ. Данъчни облекчения и преотстъпване. Данъци, удържани при източника.
1. чл.166 определя преотстъпването на корпоративен данък като право на лицето да не внесе данък, който е определило в бюджета, а той да остане в неговия патримониум и то да може да се разпорежда с него за целите, посочени в закона. Преотстъпеният данък се отчита в собствения капитал; с оглед на съдебната практика чл.171, ако към съответната година лицето е имало прано на преотстъпване и допълнително се установи корпоративен данък за същата година, то също ще ползва преотстъпването, ако изпълни предвидените в закона условия.
2. Преотстъпването се различава от освобождаването. Преотстъпването е право на преобразуване, определя си данъка и той се преотстъпва, а при освобождаването самите субекти са освободени от определянето на този данък. Колективни инвестиционни схеми, БЧК. Примери за преотстъпване – предприятия, наемащи хора с увреждания, земеделски производители чл.178-181, социални и здравно осигурителни фондове до различни размери. Предвидени са и дан.облекчения за извършване на производствена дейност в общини с безработица. За кооперациите също се предвижда преотстъпване на данък чл.187.
Има ограничение пред облекченията като се съобразяват изискванията за допустима държавна помощ за регионално развитие и допустима държавна помощ за заетост.

№24

І. Правен режим на данъка върху общия доход.
Облагането на доходите на ФЛ е уредено в ЗДДФЛ, който е в сила от 01.01.2007г. – даден е режима на облагане на доходите на местни и чуждестранни ФЛ, включително и от дейността и като ЕТ. Към облагането на доходите имат отношение и СИДДО, такава е възможна при колизия между вътрешното законодателство и режима по спогодбата, когато е налице такова противоречие приоритет има и се прилага СИДДО чл.5 ал.4 КРБ. Когато не е налице СИДДО и става дума за облагане на световен доход, с цел да бъде избегнато двойното данъчно облагане, се използва механизма на т.нар. данъчен кредит (! Понятието данъчен кредит в ЗДДС има коренно различно съдържание!).
ІІ. Правна характеристика.
ДОД е пряк, подоходен, прогресивен, годишен и по принцип републикански данък (по принцип, защото всяка година със ЗДБ част от приходите от този данък се привеждат към общинските бюджети).
От гледна точка на мястото на този данък като приход в държавния бюджет за 2007г. се очакват 1 446 045 600лв., 11%, 3-то място като приходоизточник; на 1-во място с 6 300 млрд. лв. е ДДС; на 2-ро място са акцизите с 25%; на 4-то място са корпоративните данъци; 75% от приходната част са от косвените данъци.
ІІІ. Субекти и данъчно задължени лица.
1. Субекти в правоотношението по плащане и удържане на данъци държавата е активен субект, а пасивен субект са няколко групи лица
а) местни ФЛ
б) чуждестранни ФЛ
в) лицата, които подлежат на облагане с окончателен годишен патентен данък – ФЛ или ЕТ, които трябва да отговарят на три кумулативно дадени критерии:
– да извършват дейност, посочена в приложението Патентни дейности към закона
– оборота на това лице за предходната година да не превишава 50 хил.лв.
– лицето да не е регистрирано по ЗДДС – изключение, когато става въпрос за вътрешнообщностни стоки
2. ДЗЛ – по-широко понятие, в съдържанието му се включват не само местните, а и чуждите лица, които имат задължение по удържане или внасяне на данъците по този закон – счетоводители, касиери и т.н.
3. При определяне на лицата на местни и чужди критерият гражданство няма значение.
а) местно ФЛ е лицето, което има постоянен адрес в РБ и такова, което пребивава на територията на РБ повече от 183 дни през всеки 12 месечен период. Местно лице остава и лицето, изпратено в чужбина от българско държавно предприятие, както и членовете на семейството на такова лице, и най-накрая местно лице е лицето, чийто център на жизнени интереси се намира в РБ. Чл.4 ал.4 – жизнени интереси, когато интересите на лицето са свързани със страната, взимат се предвид – семейство, собственост, място на осъществяване на трудова, професионална, стопанска дейност и т.н. в този смисъл.
Не е местно ФЛ това, което пребивава в страната единствено с цел обучение или лечение, както и лице, което има постоянен адрес в РБ, но центъра на жизнените му интереси не се намира в страната.
б) чужди лица – чл.5 – тези, които не са местни;
Разграничението между местни и чужди лица е от значение за дан.облагане, тъй като за различни категории лица важи различен принцип на облагане. Местните се облагат на принципа на световния доход, което означава, че са задължени за доходите, придобити на територията на страната и чужбина, докато чуждите лица се облагат на териториален принцип, т.е. данъчно задължени са за доходите от източници в РБ.
Определянето на лицата на местни и чужди и принципите за облагане са в тясна връзка със самото облагане на лицата. Данъчният кредит служи като коректив на тези два принципа (най-вече на облагане на световния доход). Чрез този метод се избягва двойното данъчно облагане. Дан.кредит представлява разрешение на лицето да приспадне сумата на дължимия данък. Той приспада платеният в чужбина данък. Този метод е приложим само при липсата на СИДДО.
ІV. Обект на облагане – доходите от трудовоправни и извън трудовоправни отношения на местно и чуждо ФЛ. Облагаем е общият доход, т.е. доходът, получен през целия данъчен период.
В зависимост от видовете доходи:
– от трудови правоотношения
– от стопанска дейност като ЕТ
– от друга стопанска дейност
– от наем
– от прехвърляне на права и имущество
– от лихви, дивиденти, интелектуална собственост и такива, които не са обложени с окончателни данъци;
Доходите могат да бъдат парични и не – трябва да бъдат трансформирани в тяхната левова равностойност, а валутата се преизчислява в български левове по курса на БНБ към момента на придобиване на валутата.
V. Облагаеми и необлагаеми доходи.
Чл.12 установява доходите, които се считат за облагаеми като законодателят не е ограничил приходоизточниците. Необлагаемите доходи са изброени изчерпателно:
– покупко-продажби на недвижимо имущество, като те имат определени условия
– сделки с акции на публични дружества
– замяна на имущество
– разпределение на дялове и акции
– доходи от задължителното и доброволното обществено осигуряване
– обезщетения за неработоспособност, за принудително отчуждаване, неимуществени вреди
– застраховки, стипендии, издръжки
– парично-предметни печалби
– доходите от рента и аренда
– не се смятат за доходи имуществото, което е получено по наследство, реституция, дарение
– не се облагат непаричните, апортни вноски в търговски дружества
– дейността на тютюнопроизводителите

№25

І. Определяне на данъчната основа от доходи от трудови правоотношения, доходи от стопанска дейност, доходи от продажба и замяна на недвижимо и движимо имущество, доходи от наем, рента и аренда.
ЗДДФЛ въвежда еднакво третиране на всички доходи, независимо от техния източник, това се постига чрез въведеното годишно данъчно облагане на всички доходи.
1. Понятия.
а) чл.8 посочва случаите, при които се счита, че един доход е придобит на територията на страната. §1 т.1 ДР ЗДДФЛ – България – географски смисъл – територията, на която упражнява териториален суверенитет.
б) налице е стопанска дейност, когато едно лице има място на стопанска дейност или е определена база на територията на РБ §1 т.3, т.4 съдържат понятие за място и база.
в) трудов доход – счита се доходът с източник в страната, когато трудът е положен в РБ, същото важи и за услугите – когато са предоставени на територията на РБ, се счита,че са местен източник.
г) облагаем доход – сбор от всички парични и левовата равностойност на непаричните доходи, получени през данъчната година, като този облагаем годишен доход се намалява с необлагаемите доходи, с освободените от облагане доходи, без доходите, от дейности, обложени с окончателен годишен патентен данък, както и доходите, обложени с окончателен данък.
д) данъчна основа е облагаемият доход за съответната данъчна (календарна) година чл.15. Тя се намалява с нормативно признатите разходи и предвидените облекчения. Тя е сбор от данъчните основи, определени по отделно за всеки източник на доход, т.е. всеки едни доход се определя по реда, установен за него, след което всички доходи се сумират и се облагат като едно цяло. Общата годишна дан.основа е сумата от годишните дан.основи за всеки вид доход; това е сбор от всички парични и непарични доходи, получени от ДЗЛ през дан.година (от нея се вадят семейните подоходни облекчения).
2. Доходи от трудови правоотношения.
а) дефиниция в §1 т.26 – посочени са кои правоотношения се приемат за трудови или приравнени на тях. Най-общо това са правоотношенията с работниците и служителите по КТ, с държавните служители, правоотношенията между Министъра на отбраната и Министъра на вътрешните работи и служещите в тези министерства; с ВСС, с КС, съдии, прокурори, следователи и т.н.; правоотношения, възникнали по силата на избор.
б) доходите от труд.правоотношения включват всички плащания, направени от работодателя, включително и нетрудови в пари и натура за негова сметка. Тук не се включват средствата, дадени за охрана на труда, предпазни храни, работно облекло и т.н. Приспадат се обезщетенията, изплатени по КТ и ЗДСл, направените вноски за обществено и здравно осигуряване, лични застраховки и т.н. чл.24
в) така формираната месечна дан.основа се облага ежемесечно по таблицата по чл.42 ал.3 (по чл.48 – годишна таблица). Облагането е прогресивно с етажна прогресия с коригиращ коефициент. Сумираните месечни дан.основи образуват годишната дан.основа.
г) като годишната дан основа за доходите от труд.правоотношения се определя като от облагаемия доход се намаляват удръжките, извършени от работодателя по задължителните осигурителни вноски, които са за сметка на ФЛ. Така определената годишна дан.основа се намалява с дан.облекчения – такива има в няколко насоки:
– за лица с намалена работоспособност над 50% чл.18
– с личните вноски за доброволно осигуряване и застраховки
– с личните вноски за осигурителен стаж при пенсиониране
– дан.облекчения за деца + условия за доказване
– дарение – трябва да е в пола на посочените в закона лица (от 30.ХІ-31.ХІІ трябва да даде на работодателя информация)
д) финансов автоматизъм – работодателят по основното правоотношение е длъжен да определи облагаемата основа, да изчисли какво се следва, да удържи данъците и да направи съответните вноски и да даде нетната сума. Работодателят прави това по силата на закона, натоварен е от него.
Изравняването се извършва по годишната таблица – може да се получи данък за възстановяване или за удържане; разлики при допълнителен трудов договор.
3. При стопанска дейност като ЕТ.
а) дан.основа се формира по реда на ЗКПО; от печалбата се изважда обложеното с алтернативните данъци по ЗКПО, обложеното с окончателен годишен патентен данък, както и обложеното, ако има доход като регистриран тютюнопроизводител и земеделски производител. Ако има загуби от стопанската дейност като ЕТ, може да се пренасят в годишните и да се прихванат от печалбите.
б) от облагаемия доход се приспадат вноските, които лицето е длъжно да прави за своя сметка по КСО и ЗЗО; така се образува годишната дан.основа;
4. От друга стопанска дейност.
а) годишната дан.основа се определя като облагаемия доход се намалява с т.нар. нормативно признати разходи (тази дейност е структурирана в групи като за всяка група има нормативно признати разходи); тук трябва да се извадят пенсионните вноски, задължителни и доброволни, застраховките живот, те не се доказват.
5. Доходи от замяна, прехвърляне на движимо и недвижимо имущество.
а) те се образуват от положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване, като прехвърлянето на имущество се приема за доход и се облага с данък
б) облагаемият доход за годината се намалява с 10% разходи – не се смесва с този данък, който се дължи по ЗМДТ при прехвърляне
6. От наем.
а) облагаемият доход се намалява с 20% нормативно признати разходи и вноските по договор за лизинг без прехвърляне на собственост, франчайзинг, факторинг; изваждат се разходите по ЗЗО.
7. От други източници – чл.35-36 – награди, обезщетения, дивиденти, лихви и т.н. + не изрично посочени за облагане с окончателен данък (не се облагат по друг ред).
ІІ. Патентен данък.
С него се облагат ФЛ, ЕТ – три кумулативно дадени условия:
– дейност
– оборот
– да не е регистриран по ЗДДС – освен вътрешнообщностно придобиване
Не се облагат доходите от дейността, а самата дейност (страната е разделена на определени региони). Тези лица са длъжни да водят счетоводство.
Дан.декларация се подава до 31.01, в която се посочва с какво ще се занимава и се заплаща една част от данъка, ако се плати целия, в тези случаи се ползва 5% отстъпка (иначе на четири вноски). Ако се започва дейността в самата година, тогава се подава декларацията и данъкът се разделя на 12 и се умножава по броя на оставащите месеци.
Данъкът може да бъден намален (влошаване на здравословното състояние). Инвалиди – 50%, двоен необлагаем доход. + декларация за ДОД.
Внася се в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по постоянния адрес на лицето, осъществяващо дейността.

№26

І. Изчисляване и удържане на ДОД.
Размерът на ДОД за съответната календарна година се изчислява според дан.основа по таблицата на чл.48 (тук за основен работодател, патентен данък). Таблицата съдържа етажна прогресия с коефициент за коригиране:
– 1-ви етаж – необлагаем минимум
– 2-ри етаж – започва от определена сума
– 3-ти етаж
– 4-ти етаж – над определена сума
Всеки един от етажите има под и таван, за пода данъкът е определен в твърда сума, а за разликата от пода до тавана има определен процент.
ІІ. Авансови вноски.
Всички лица, които упражняват свободна професия, реализирали доходи от наем, други правоотношения, дължат авансови вноски в размер на 15% от данъка, който става изискуем, дължим след като лицето превиши размера на необлагаемата годишна дан.основа, като от нея се извадят нормативно признатите разходи, както и съответните разходи за задължително и доброволно пенсионно и здравно осигуряване. Тук няма кумулиране на доходи. Това, което остава се умножава по 15%.
Авансовата вноска се дължи на тримесечие и се плаща на 15-то число на месеца, който следва съответното тримесечие. Следващото тримесечие се заплаща авансова вноска за размера над този, за който е платена авансова вноска предишното тримесечие. Четвъртото тримесечие авансова вноска не се внася.
ІІІ. Деклариране на дохода. Внасяне на данъка.
Декларацията се подава до 30.ІV. на годината, следваща годината, за която е получен дохода. Който внесе и плати до 10.ІІ. ползва 5% отстъпка от внесената част от данъка (не от целия). Ако декларацията е подадена по електронен път до 30.ІV. и в този срок се платят – 5%. (лихви върху авансови вноски само, ако не са внесени). Декларация може да се подаде чрез пълномощник до ТД на НАП по постоянния адрес на ДЗЛ като декларацията трябва да се подаде, независимо от това дали дохода е под или над облагаемия минимум. Декларация не се подава само ако има доходи само от труд.правоотношения или по чл.13 – не се водят доходи.
Неплащането на данъци не е престъпление.

№27

І. Правен режим на данъка върху недвижимите имоти. Обща характеристика.
Извършва се чрез облагане на граждани, които притежават недвижими имоти. Има предвид облагане на ползите, доходите от ползването на тези имоти. Скромна фискална роля – 4% от приходите на общината. Обект на облагане са сгради и поземлени имоти.
Принцип за справедливост – намален размер – само един имот.
Уреден в ЗМДТ. Пряк, имуществен, пропорционален, годишен, в приход на местния бюджет на общината, на чиято територия се намира недвижимия имот.
ІІ. Субекти.
Активен субект е общината.
Пасивен субект е собственикът на недвижимия имот, четири изключения:
– собственикът на постройка, построена върху държавен или общински поземлен имот, като плаща данък и за поземления имот, върху който е построена;
– ползвателят с учредено по съответния ред с нотариален акт право на ползване също е ДЗЛ за имота, който ползва;
– ползватели на имоти, които са реституирани и не са в състояние да бъдат ползвани, освободени от данък за 5 години – това са собствениците на имотите, а ползвателят го плаща (детски градини, заводи – от държавата и общината);
– концесионерът – за предмета на концесията е ДЗЛ;
Данъкът се заплаща, независимо от това дали имота се ползва.
ІІІ. Обекти на облагане и дан.оценка.
1. Сгради, поземлени имоти, действително застроени площи в земеделски земи и гори.
Не подлежат на облагане:
– недвижими имоти с дан.оценка 1680лв.
– заети от улици, републиканска пътна мрежа, ЖП мрежа;
– поземлени имоти, заети от водни обекти държавна и общинска собственост (езера, язовири);
2. Дан.оценка се изчислява от дан.орган на базата на сложна формула, с която се вземат предвид 100 показателя.
Дан.ставка е установена в %о, изчислява се върху дан.оценка и е 1,5/1000.
(5г./10г. – в зависимост от качеството, ако сградата е изпълнена с проект за енергозагуба или е рехабилитирана изцяло по този начин).
ІV. Деклариране на имота. Размер на данъка. Внасяне на данъка.
1. Облекчения – две групи:
А) освободени от данък
– имущества и сгради на организации на бюджетна издръжка (училища, читалища)
– сгради на чужди държави – дипломатически представителства – условие за взаимност
– обекти за обществени нужди – паркове, музеи, библиотеки, молитвени домове на законно регистрирани вероизповедания
– обслужващи сгради – обслужват експлоатационните нужди на градския транспорт; сгради, обслужващи строителство – 5г. от построяването
– опасни от срутване и вредни от санитарно-хигиенно естество сгради – 5 години от датата на издаване на удостоверението
– собственици на реституирани имоти, които не могат да ги ползват – 5г.
Б) плащани в намален размер
а) 50% намаление – за имот, който е основно жилище през преобладаващата част от годината за нуждите на семейството
б) 75% – когато са налице две кумулативно дадени условия:
– да е основно – само едно може да е
– да е налице намалена работоспособност
Облекченията не са автоматични. Лицето с интерес сезира със съответната дан.декларация органите на НАП в двумесечен срок от възникването на събитието, основанието за намаляване или освобождаване от данък.
2. Деклариране на имота. Автономия на дан.право. За придобиване се приемат всички правни способи – замяна, дарение, започване на експлоатация на сграда, завършване, продажба, преминаване на сграда от облагаема в необлагаема и обратно.
Еднократно с дан.декларация при придобиването, ако не е в срок – санкции.
3. Данъкът се внася на четири равни вноски, без да се подава дан.декларация. Всеки собственик получава съобщение, на което пише какъв е данъкът.
01.ІІ-31.ІІІ / VІ / ІХ / ХІ – всяка част има конкретен падеж, ако се предплатят до 31.ІІІ – 5%.
Всички методи на плащане са допустими – безкасово, по банков път.
Санкции – ЗАНН.

№28

І. Правен режим на данъка върху наследствата. Обща характеристика.
Обосноваване на необходимостта от облагането на наследствата се извършва по различни начини:
– държавата трябва да сънаследи
– защото има частна собственост
– наследството увеличава имотното състояние на наследниците, по тази причина това увеличение трябва да бъде обложено с данък.
Наследяването е гарантирано с КРБ чл.17 ал.1. С откриването на наследството имуществото преминава в патримониума на други лица – наследници и заветници; увеличава се стопанската мощ на наследниците с полученото имущество, това правоотношение трябва да се регулира и това става с данъка върху наследствата. ДН представлява малък относителен дял като приход на общините.
ІІ. Субекти.
1. Носител на материалното право да получи данъка е държавата. Тя е активния субект и е отстъпила това си право на общините. От процесуалното отношение активен субект е общината по откриване на наследството.
2. По особено е положението на пасивните субекти. Съгласно ЗН могат да наследяват роднини по права линия без ограничение на степен, по съребрена до 6 степен и преживелия съпруг. Наследственото имущество може да бъде получено и по завещание. Следователно пасивни субекти са лицата, които получават имущество по наследство или завещание и те трябва да заплатят ДН.
Това е един случай, когато по волята на субекта може да се задължи или да се освободи с института на отказ от наследство, който е едностранен акт, който се вписва в РС в нарочна книга. Отказът може да е пълен, но не може да бъде в полза на някого, т.е. делът увеличава съразмерно дела на другите. Отказалият се наследник не отговаря за задълженията на наследодателя и не дължи ДН.
Данъкът е личен, не предполага солидарна отговорност на наследниците.
ІІІ. Обект на облагане. Освобождаване от данък.
Обект – движимо и недвижимо имущество, права, вземания и т.н., които преминават в наследство по закон или завещание. Обект на облагане обаче не е цялото имущество. Законодателят е направил многообразни освобождавания от данък:
– имуществото на загинали за РБ и т.н.
– завещано на държавата, общината, Червения кръст, законно регистрирани вероизповедания …
– ЮЛ с изключение на ЮЛНЦ в частна полза
– по права линия, съпруг, братя и сестри – обикновената покъщнина и т.н.
– предмети на изкуството, чийто автор е наследодателя или някои от наследниците
– имуществото на починал гражданин в чужбина, за което е платен там данък
– ако двама починат за първото наследство не се плаща данък
– не преминава в наследство intuito personae
ІV. Деклариране на облагаемото имущество. Оценка на имуществото.
1. При откриване на наследството наследниците са длъжни в 6 месечен срок да го декларират пред ТД на НАП по местожителство на наследодателя. Този срок започва да тече по различно време:
– от откриване на наследството за тези, които са живели заедно (съпрузи);
– за другите от узнаването;
– за заченатото преди откриване на наследството – от деня на раждането за законния му представител
– отсъствало или умряло – от деня на въвода във владени, не от обявяването му
– новооткрити наследства – едномесечен срок – декларация, който се ползва от факта, трябва да докаже обстоятелството;
!Подаването на дан.декларация от един ползва всички наследници! Декларация + копие от нотариален акт и дан.оценка.
2. Оценка – към момента на откриване:
– недвижим имот по дан.оценка
– чуждестранна валута и благородни метали по курса на БНБ в деня на откриването
– ценни книги по пазарна стойност
– движими вещи и права по пазарна стойност
– дялове, ако не по номинал по пазарна стойност
– МПС – облагат се съобразно мощността на двигателя, коригирано с коефициент съобразно годината на производството;
V. Размер на данъка.
Данъкът се определя за всеки един наследник и заветник отделно по реда на ДОПК, като в случай, че наследодателят е придобил по наследство недвижим имот, то от него в наследствената маса се включват 40% от дан.оценка, ако е придобито до 1 година; 50% до 2г.; 60% – 3г. преди смъртта му.
От активите на облагаемата маса се приспадат установените по основание и размер задължения, както и прехвърлените права и вземания от наследниците на държавата и общината за срока за деклариране (6мес) + 1000лв. разноски за потребление.
Данъкът се определя в три групи, разграничени по следния начин:
– съпрузи и наследници по права линия – са без данък
– братя, сестри и техните деца – 0,07% за наследствен дял над 250 000
– за другите 5% над
Всеки един наследник се облага самостоятелно. Всеки дял над 250 000лв. подлежи на облагане.
VІ. Внасяне на данъка.
Данъкът се плаща в двумесечен срок от връчване на съобщението като има защитен механизъм за събиране:
1. Кметът на общината и района са длъжни да изпращат на ТД на НАП по мястото на откриване на наследството до 15 число на месеца справка за починалите предходния месец лица.
2. Банките, застрахователите, другите търговски дружества, които са влогодържатели или длъжници на ценни книги и други имущества, когато знаят, че е открито наследство са длъжни преди плащането на сейфовете да пратят опис на ТД на НАП.
3. Сумите по сметките на починало лице се изплащат на наследниците едва когато наследниците посочат доказателства, че са платили, ако не, се удържа от влога и сметката и разликата се изплаща.
4. По отношение на застраховките живот, поименните акции, ценните книги и т.н. – също.
Недекларирането на наследеното имущество е юридически факт, с който законодателят свързва отговорността на наследниците като те са длъжни да изплатят следващия се данък и лихва от деня на възникване на задължението за данък.
Няма срок за приемане на наследството, но след 6 месеца за деклариране ще се плати данък.

№29

І. Правен режим на данъка при придобиване на имущества. Обща характеристика.
Правната уредба се съдържа в ЗМДТ, раздел ІІІ, глава 2.
Данъкът е пряк, имуществен, еднократен, пропорционален. Приход за местния бюджет по местонахождение на имуществото.
ІІ. Субекти.
Субект на данъка е приобретателят на имуществото, а когато е налице замяна придобилият имуществото с по-висока стойност. Възможност за уговорка между страните, да уговорят нещо друго, различно от режима в закона. Защитни механизми – автоматизмът на дан.право включва в употреба институтите на поръчителство и солидарна отговорност; прехвърлителят е дан.задължен.
ІІІ. Обекти на облагане.
Тук отново се проявява автономията на дан.право – пет категории имущества и приравнени на тях:
– движимости
– недвижими имоти
– ограничени вещни права върху недвижими имоти
– превозни средства
– опростени задължения
Според начина на придобиване:
а) безвъзмездно чрез дарение
б) безвъзмездно по друг начин (чрез делба, без уравнение)
в) възмездно – продажба, издръжка и гледане, замяна с уравнение
г) погасяване чрез опрощаване на задължението
ІV. Деклариране. Размер на данъка.
1. Недвижимите имоти се облагат по по-високата от следните три цени:
– уговорената цена
– цена, определена от държавен или общински орган (при търг)
– данъчна оценка
2. Две групи дан.ставки: (другите са същите като при наследството)
а) при възмездни сделки (покупко-продажба, замяна, делба) – 2% върху оценката на прехвърлянето им; върху по-скъпия имот, само единия от имотите се облага (при замяна)
б) при дарение – има две ставки:
– без данък – дарение между съпрузи, наследници по права линия
– 0,7% – между братя и сестри и техни деца
– 5% – между лица, извън посочените
V. Освобождаване. Хипотези.
1. С оглед субектите, които придобиват имуществото – от държавата, общините, чужди държави + условие за взаимност, БЧК, социалните домове, национални представителни организации на инвалиди, фондове за подпомагане на пострадали от природни бедствия, фондове за възстановяване на културни паметници и ценности.
2. С оглед целите, с които е направено дарението
– с хуманни;
– с обичайни;
– с общополезни – по Закона за меценатството, ЮЛНЦ, които получават субсидии от централния бюджет;
3. С оглед начина, причината за прехвърляне:
– придобитото имущество от приватизация;
– имущество, прехвърлено по безвъзмезден начин в изпълнение на задължение, произтичащо от закон;
– непаричните вноски, апортни вноски в дружество и кооперация; данък се дължи, ако това имущество в последствие бъде прехвърлено на трето лице не във връзка с дейността на дружеството (опит за заобикаляне)
VІ. Внасяне на данъка.
Данъкът се заплаща в ПД на НАП по местонахождение на недвижимия имот, а в другите случаи по постоянния адрес/седалището на ДЗЛ.
И тук действа автоматизма на дан.право, включително сложен защитен механизъм за пресичане на опити за заобикаляне на плащането на данъци. Чл.50 ЗМДТ вменява на нотариуси, съдии, кметове и други длъжностни лица, които могат да изповядват сделки, само след като се уверят, че е платен данъка. Съдиите по впивания в 7 дневен срок уведомяват за вписаните от тях прехвърляния. Както и органите на МВР за движението по техните регистри на МПС.
Заобикалянето на закона, прикриването на цената не е скрепено с давност, няма ограничение по отношение на доказателствата и доказателствените средства, т.е. със свидетелски показания.
При укриване на цената глобата е в двойния размер на данъка върху укритата част + законната лихва + самия данък, ако деянието не представлява по-тежко нарушение, което да изисква наказателна отговорност.
Приложим процесуален закон – ЗАНН за съставянето на актове, постановления и обжалването им.

№30

І. Правен режим на данъка върху превозните средства. Обща характеристика.
Уредбата на този данък се съдържа в ЗМДТ, раздел ІV, глава 2.
Данъкът е пряк, имуществен, годишен, приход на местния бюджет.
ІІ. Субекти и обекти на облагане.
1. С него се облагат три категории превозни средства:
а) регистрирани за движение по пътната мрежа на РБ
б) кораби, вписани в регистрите на българските пристанища
в) въздухоплавателни средства, вписани в държавния регистър на РБ за гражданско въздухоплавателни средства
Не подлежат на облагане ЖП средствата (макар да има вече 4 частни влака)
2. Субект – само собствениците.
ІІІ. Размер.
Размерът на данъка се определя върху данъчна основа, като тя е различна за различните превозни средства:
– леки автомобили – съобразно мощността на двигателя коригирана с коефициент в зависимост от годината на производството;
– автобуси – според местата за сядане;
– камиони – в зависимост от броя на осите, а ако окачването е независимо – на колела
– мотопедите – определя се според кубатурата – в етажна прогресия
– тракторите – според конските сили – в етажна прогресия
– кораби – на бруто тон
ІV. Освобождаване.
1. Освобождават се от плащане на данък:
– превозните средства на държавата, общините, БЧК, със специален режим и т.н.
– новият собственик, ако е платено от стария.
– за превозно средство, което няма да се ползва, данък не се събира при условие, че собственикът до края на предходната година е върнал свидетелството за регистрация и представи удостоверение за разкомплектоване.
2. 50% намаление ползват:
– превозните средства до 74 киловата и с действащо катализаторно устройство
– автобуси и товарни автомобили, снабдени с екодвигатели, които отговарят на стандарт ЕВРО 1, 2, 3, 4, 5!
3. 10% от данъка – извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии в гранични, слабо населени, планински райони, които се субсидират от общината и не се използват за други цели.
V. Деклариране. Внасяне. Възстановяване.
1. Деклариране в ТДНАП по постоянния адрес или седалище на собственика в двумесечен срок от придобиването на превозното средство; ако е в наследство – 6 месеца; ако нямат постоянен адрес, по регистрацията на превозното средство.
2. Данъкът се внася в общината по постоянния адрес на две равни вноски до 31.ІІІ./ септември, в случай че се изплати целия на първата дата – 5% отстъпка. Ако през годината се декларира, целият размер на данъка се дели на 12 и се умножава по броя на оставащите месеци до края на годината.
3. Възстановяване на данък – за унищожени или откраднати превозни средства по същата формула като по-горе.
4. Заплащането на данъка е условие за пускане в движение и условие за годишен технически преглед – защитни механизми.
5. И тук режимът е по ЗАНН.
Пътният данък е заменен с винетните стикери, приходите са с 1/3 по-големи от пътния данък.

№31

І. Правен режим на данъка върху добавената стойност.
1. ДДС притежава всички белези на публичната власт на държавата от данъци. Липсва легална дефиниция за данъци, която се отнася и за ДДС /косвен/. Субективно право на държавата да получи определена вноска от ДЗЛ, преразпределена чрез бюджета, която е плащане, установено по общ начин със закон, безвъзмездно, невъзвръщаемо, непрехвърляемо, повтарящо се ли еднократно парично плащане.
2. Особени характеристики на ДДС – републикански, косвен, всеобщ, многофазен, некумулативен, пропорционален, месечен данък, който се дължи за всяка възмездна доставка на стоки и услуги, за всяка възмездно вътреобщностно придобиване /ВОП/ с място на изпълнение на територията на страната, извършена от регистрираното лице, както и при внос на стоки.
ДДС е данък, с който се облага потреблението и е от групата на оборотните данъци, като с него се облага новосъздадената стойност, създадена на всеки един етап от реализацията на една стока или услуга.
Първа директива на Съвета на министрите от 1967г., която поставя основата на изградената обща система на ДДС в рамките на ЕС, казва, че механизма на ДДС изисква налагането на всеобщ потребителски данък, пропорционален на цената, който да бъде дължим след приспадането на сумата на добавената стойност, създадена директно от различните разходи като компоненти на цената. Общата система за изработен механизъм на ДДС е избрала потребителския модел на данъка, при който се облагат личните разходи чрез прилагане на т.нар. кредитен или фактурен метод. Този механизъм е възприет и в българския ЗДДС и изграждане на българската система на данъка – установен косвен данък от потребителски тип.
При този вид косвен данък не се облага директно добавената стойност или новосъздадената стойност на всеки етап от производството или реализацията, а дължимия данък се изчислява върху цялата стойност на всеки етап от реализацията на стоката или услугата и чрез механизма на приспадане на дан.кредит се постига ефекта на облагане само на добавената стойност. Схема 1:

20 40 60 80
20 40 60
100 200 300 400
100 100 100

І – потребителски модел – ДДС се начислява върху пълната сума на доставката, на сделката, а не само на добавената стойност;
При кумулативен данък щеше да има 20+40+60+80=200
По повод общото потребление крайният потребител понася дан.тежест (пряк-директно се облага дохода; косвен-опосредено чрез потреблението се облагат личните средства).
Добавената стойност не включва данъка, който е начислен/приспаднат:

Схема 2

3. Източници.
а) Закон за данък добавена стойност; Правилник за приложение на ЗДДС
б) след влизането в сила на Договора за присъединяване на РБ към ЕС – общностното право-аки комюнитер:
– от първичното право – чл.23-31 ДЕО – свободно движение на стоки и услуги; чл.90-93 ДЕО – забрана за дан.дискриминация и дан.дъмпинг с косвени данъци;
– от вторичното – Директива №6 СЕО 1977г. – за хармонизация на правото на страните-членки във връзка с потребителските данъци и създаване на обща система на ДДС в рамките на ЕС. Решенията на Европейския съд като източник на правото – може да разглежда спорове между страни-членки; страни-членки и Общността; ФЮЛ и Общността; както и да дава предварителни становища по дела на съдилища от страни-членки – преюдициално производство.
ІІ. Обща характеристика.
Специфични белези – косвен /непряк/, всеобщ данък върху потреблението и т.н. Данъците са преки и косвени. Косвените са многофазни и еднофазни. Многофазните са кумулативни и некумулативни.
1. Два основни начина могат да се използват, за да се определи характеристиката в сравнителен план на косвените в сравнение с преките данъци:
а) структурата на дан.правоотношение, което поражда един косвен и един пряк данък;
– при преките данъци правната норма определя дан.субект за когото възниква дан.задължение във връзка с осъществения от него доход, печалба, продажба на имущество и т.н., като същият този дан.субект е носител на дан.задължение по плащане на данъка (съвпадение на дан.субекти и носител на дан.тежест). Имуществената сфера, която се нарушава от плащането на данъка е на ДЗЛ, средствата се извличат от неговото имущество.
– при косвените данъци правоотношението, което поражда дан.дълг се развива между държавата и потребителите, но отношението е опосредено от едно трето лице, което има характеристиките единствено на ДЗЛ, но не и на субект на дан.задължение, което лице има функциите по начисляване и събиране на данъка (последният продавач).
В теорията потребителят е определен като платец на данъка, а лицето, което администрира данъка (търговец) е юридически платец на данъка. От гледна точка на структурата при преките данъци фактическия и юридическия платец е едно и също лице, а при косвените данъци са две различни лица, там фактическият платец няма нищо общо с развитието на дан.правоотношение, няма задължения във връзка с механизма на данъка, а държавата е натоварила юридическите платци с правомощието по начисляване на данъци.
б) от фискална гледна точка – какъв е механизма за събиране на данъка за облагане на доходи с преки или косвени данъци;
– при преките – директно (ДОД)
– при косвените – особеностите са свързани с това, че съществува фигурата на ДЗЛ, което събира данъка, но с него отново се облагат личните разходи, респективно доходи, но по косвен начин (потребявам със свободните ми средства – облага се личния ми доход)
2. Всеобщ косвен данък – с него се облага потреблението на всички стоки и услуги на определена територия, освен тези, които са освободени (изключения). Освобождаванията, доколкото нарушават конкурентната среда, се допускат само по изключение, предимно поради социални причини, особености на националната икономика и т.н.
За разлика от всеобщите данъци, какъвто е и ДДС, при специфичните, какъвто е акцизът, се облагат само някои стоки и услуги.
3. Многофазен – в зависимост от това кога и колко пъти се начислява косвения данък в процеса на реализация на стоката са обособени еднофазни (акциз) и многофазни данъци (ДДС). Еднофазните се начисляват еднократно – при внос, при производство. При многофазните регулярно в бюджета постъпват приходи, а при еднократните на края на потреблението.
4. Некумулативен – ДДС е от потребителски тип и е пример за многофазен некумулативен данък, защото начисления на всеки етап от реализацията на стоката ДДС не се кумулира в крайната цена, а се съдържа в нея еднократно. Механизмът на дан.кредит прави от ДДС некумулативен косвен данък.
5. Месечен и годишен. Разграничението се състои в това кога е възможно да бъде определен окончателния размер на данъка за определен данъчен период. При годишните (всички преки) окончателният размер н данъка се определя за една година (какъв е облагаемия доход–на края–ДОД). Докато при ДДС този ефект се постига в края на всеки един дан.период. След изтичането на дан.период се определя като окончателна величина размера на задължението (дължимия данък) по ЗДДС за всяко регистрирано лице. Месечен означава, че дан.период е календарен месец – 1, 3 или друг месечен период; сега е 1 месец. (В зависимост от дан.резултат за дан.период – данък за внасяне или данък за възстановяване).
6. Пропорционален данък – в зависимост от системата за определяне на техния размер, от гледна точка на елементите на дан.фактически състав, значение има дали са в зависимост данъчната основа и данъчната ставка. При пропорционалните данъци дан.ставка е постоянна константна величина и не се влияе от размера на дан.основа. При прогресивните данъци нарастването на дан.основа води до нарастване на дан.ставка (ДОД)-това е най-честата зависимост.
7. Републикански данък. ДДС е приход в републиканския бюджет. Той най-точно илюстрира фискалната функция на данъците. Относително голям дял сред приходите на бюджета се падат на ДДС и на косвените данъци като цяло.
След присъединяването към ЕС, тази характеристика на данъка придобива и друго измерение. ДДС вече е не само финансово постъпление в бюджета на страната, а е с характеристиката на собствен приход за бюджета на общността. Част от постъпленията за ДДС, формирани на територията на страната са приход в бюджета на общността (заедно с митата, които са в пълен размер).
ІІІ. Субекти.
1. ДЗЛ (не фактическите платци). Това са юридическите платци на данъка, които го администрират – начисляват и събират и чрез включването му в цената го прехвърлят на потребителите на стоки и услуги. Крайните потребители са фактическите платци на данъка, които понасят дан.тежест.
2. ДЗЛ е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност по смисъла на чл.3 ал.2 ЗДДС, без значение от целите и резултатите от нея. Както и всяко лице, което инцидентно извършва вътреобщностна доставка /ВОД/ на ново превозно средство.
3. Не е независима икономическа дейност, дейността по трудово правоотношение, по управление и контрол на ЮЛ, доходите от тези дейност не са облагаем оборот, не могат да формират такъв и да го регистрират.
4. Не са ДЗЛ – държавата, държавните и местните органи, за извършените от тях дейности в качеството им на органи на държавна или местна власт, с изключение на дейностите, изброени в чл.3 ал.5 т.1 и с изключение на доставките, които ще доведат до значително нарушаване на правилата на конкуренцията – тогава са ДЗЛ.
5. Лицата, които не могат да бъдат определени като ДЗЛ или извършват инцидентно такава дейност, когато извършват вътреобщностно придобиване /ВОП/ на стоки също са част от механизма на ДДС и в закона са определени като дан.незадължени ЮЛ.
ІV. Данъчна регистрация.
ДЗЛ, за които възникват права и задължения по повод администриране на данъка трябва да бъдат регистрирани за целите на Закона.
1. Регистрацията по закон и нейното прекратяване са уредени в чл.94-111; чл.132-135. Като регистрацията по закон е специална дан.регистрация, част от общата дан.регистрация по ДОПК и след това, ако е ДЗЛ – по ДДС.
2. Тази регистрация има особен конститутивен ефект, тъй като до връчване на акта за регистрация ДЗЛ нямат права и задължения по закона, независимо че имат оборот, който надвишава прага за задължителна регистрация (не могат да начисляват, да издават фактури). Три вида регистрация – задължителна, по избор, по инициатива на ОП – законоустановени и някои хипотези на специфични случаи на регистрация:
а) задължителна чл.96 – предвидена е за всяко ДЗЛ с облагаем оборот 50 000лв. и повече, реализиран за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия (този оборот може да възникне с една доставка, сделка).
Облагаемият оборот (чийто размер се следи, за да се установи има ли дан.задължение) включва сумата на дан.основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително и с нулева дан.ставка, доставки на финансови услуги по чл.46 и доставки на застрахователни услуги по чл.47. При определянето на облагаемия оборот се включват и получените аванси с изключение на тези, получени във връзка с ВОД.
Независимо че може да са налице тези условия, ако ДЗЛ, което не е установено на територията на общността и е регистрирано в друга държава членка и извършва услуги по електронен път с получатели дан.незадължени лица, които са установени на територията на страната. Не подлежат на задължителна регистрация и тези лица, които отговарят на условията, но на които приходната администрация е прекратила или отказала регистрация на основание чл.176, до отпадане на основанието за отказ или до изтичане на 24 месеца от началото на месеца на дерегистрация или на отказ за регистрация.
б) по избор – допусната е за всяко лице, за което не са налице предпоставките за задължителна регистрация и за задължителна регистрация при ВОП;
в) по инициатива на ОП чл.102 – извършва се на лица, за които са налице предпоставките за задължителна регистрация, но същите не са подали заявление за регистрация;
За дата на дан.регистрация по ЗДДС е определена датата, на която е получен акта за регистрация, т.е. не се валидира подаването на заявлението.
Регистрацията се удостоверява с удостоверение за регистрация по образец определен с ППЗДДС.
3. Специфични случаи на регистрация:
а) задължение за регистрация при дистанционни продажби на стоки чл.98 – възниква за всяко ДЗЛ, което извършва доставки на стоки с място на изпълнение на територията на страната при условията на дистанционна продажба по чл.14 от закона. Задължението за подаване на заявлението за регистрация в тези случаи следва да се изпълни не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на дан.събитие за доставката, с която общата стойност на дистанционните продажби през текущата година надхвърля 70 000лв. (регистрирано лице – 70 000 от дистанционни продажби в Гърция на ФЛ, нерегистрирано – задължение за регистрация по гръцкия ЗДДС) (ВОД – тя е между две регистрирани лица, доставчикът начислява с нулева дан.ставка, а получателя съответния дан.процент валиден за данъка на потребление).
б) задължение за регистрация при ВОП – всяко ДЗЛ чл.99 или дан.незадължено ЮЛ, което не е регистрирано на друго основание и извършва ВОП на стоки на стойност за календарната година над 20 000лв. В тази сума се включват стойностите на ВОП с изключение на стоки, подлежащи на облагане с акциз без ДДС, дължим или платен в държава-членка, от която стоките са транспортирани или изпратени.
в) задължителна регистрация в резултат на преобразуване чл.132 – предвидена е за лица, които на основание чл.10 ал.1 придобиват стоки и услуги от регистрирано лице;
г) регистрация на чуждестранно лице, което не е установен в страната чл.133, но има обект на територията на страната, от който извършва икономическа дейност, ако това лице отговаря на условията за задължителна регистрация или регистрация по избор, то може да се регистрира чрез акредитиран представител (с изключение на клоновете на чуждестранните лица, които се регистрират по общия ред, а не чрез акредитиран представител). Акредитиран представител може да бъде българско дееспособно ФЛ с постоянно местожителство в страната или местно ЮЛ, което отговаря на изискванията на чл.135 ал.1. акредитирания представител отговаря солидарно и неограничено за задълженията по този закон на чуждестранното лице.
4. Прекратяване на регистрацията /дерегистрация/.
– чл.107 – основания за прекратяване на задължителната регистрация;
– по инициатива на ОП – отпадане на основанието за регистрация;
– по избор чл.108 – указано е за различните хипотези;
V. Обект на облагане с ДДС.
1. Доставка на стоки и услуги на територията на страната, ВОП, вноса на стоки. Обекти на облагане са онези юридически факти, при настъпването на които възниква дан.събитие по смисъла на ЗДДС и които са елемент от дан.фактически състав, пораждащ дан.правоотношение по ЗДДС.
2. Всяка възмездна облагаема доставка на стоки и услуги. Легална дефиниция на понятията стока чл.5, услуга чл.8, доставка на стока чл.6, доставка на услуга чл.9.
а) стока – всички движими и недвижими вещи, включително газ, електроенергия, вода, без пари в обръщение, използвани като платежно средство;
б) услуга – всичко, което има стойност и е различно от стока;
в) доставка на стоки е прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стока, както и прехвърляне на право на собственост или друго вещно право върху стока в резултат на акт на държавен орган или на основание на закона срещу обезщетение; фактическо предаване на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост по д отлагателно условие или срок; фактическото предоставяне на стоки по договор за лица, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост и фактическо предоставяне на стоката на лице, което действа от свое име и за чужда сметка;
г) доставка на услуги – всяко извършване на услуги както и всичко посочено в чл.9 ал.2.
Липсва доставка при преобразуване на търговско дружество по глава ХVІ, прехвърляне на предприятие по реда на чл.15 ш чл.60 ТЗ и апорта – извършване на непарични вноски.
3. За да бъде обект на облагане доставката на стоки и услуги трябва да бъде възмездна и облагаема.
Приравнени на възмездна доставка на стоки и услуги са и отделянето или предоставянето на стока за лично ползване от ФЛ, безвъзмездно прехвърляне на собственост, както и безвъзмездните доставки на услуги за лични нужди.
4. Облагаемата доставка е всяка доставка но стоки или услуги, когато е извършена от ДЗЛ и е с място на изпълнение на територията на страната, както и облагаемата с нулева дан.ставка, извършена от ДЗЛ, освен когато закона предвижда изключение (наизуст, както и дефиницията за дан.кредит).
5. Изключение е налице, когато всички елементи от фактическия състав за облагане е налице, но доставката е освободена чл.38-50.
6. ВОП и ВОД – само стоки!
Обект на облагане е всяко ВОП с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по закона лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация. ВОП е придобиването на право на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока, която се изпраща до територията на страната от територията на друг държава-членка, когато доставчика е ДЗЛ, регистрирано по ДДС в друга държава-членка (две регистрирани лица – получателя от РБ ще начисли ДДС).
Не са ВОП изброените в чл.13 ал.4.
7. Внос на стоки – въвеждане на територията на страната на необщностни стоки. Вносът на стоки е и поставянето на стоки под режим „свободно обръщение” (митнически режим) след режим „пасивно усъвършенстване”, както и всяко друго събитие в резултат, на което възниква митническо задължение.

№32

І. Механизъм на ДДС.
1. Това, че ДДС е многофазен, некумулативен, косвен данък определя и специфичния механизъм на облагане с ДДС, при който специфичен механизъм веригата по реализация на една стока и услуга предполага повече от една сделки от момента на нейния внос или производство до крайното потребление. На всеки етап от реализацията на стоката, или от веригата по реализация се начислява ДДС върху пълната стойност на стоката или услугата. При некумулативните данъци, независимо колко пъти е начислен ДДС, ако във веригата участват само регистрирани лица и правоотношенията се развиват законосъобразно от гледна точка на начисляване и упражняване правото на приспадане на дан.кредит, в крайната цена на стоката или услугата е включен еднократно начислен ДДС.
2. Начисляването на данъка може да се разгледа в процесуален и материално правен аспект:
а) от гледна точка на процедурата – лицето, за което ДДС е станал изискуем е длъжен да го начисли като първо определи размера на дан.основа и я умножи по съответния дан.процент, за да получи размера на дължимия данък. На второ място (втори етап от процедурата по начисляване) така определения данък следва да се отрази във фактурата или друг дан.документ, който се издава по повод на извършването на доставката (протокол) и в края на дан.период да включи данъка в справката-декларация по чл.25 ЗДДС, която справка лицето подава пред дан.власти.
б) в материално правен аспект – след начисляването данъкът става дължим, но за двете страни в правоотношението (получател и доставчик); дължимостта настъпва в различни моменти. ДДС става дължим за получателя по доставката към доставчика от момента на издаване на дан.документи. Дължимостта на доставчика към бюджета настъпва след приключване на процедурата по начисляване, т.е. в края на дан.период. ДДС става дължим към бюджета с включването му в справката-декларация, която доставчика подава в края на съответния дан.период.
3. Друг важен правен аспект на дължимостта на данъка, която настъпва след начисляването е възможността да се пристъпи към изпълнение срещу доставчика по доставката, когато той не е платил доброволно в срок задължението. Особено важно е, че се начислява ДДС, който е станал изискуем! (данъка трябва да стане изискуем, след това се начислява, след това става дължим).
4. Изискуемостта на данъка се свързва с възникването на дан.събитие. Дан.събитие по смисъла на закона е доставката на стоки или услуги, извършена от ДЗЛ; ВОП, както и вноса на стоки, т.е. винаги когато има обект на облагане (износ – като дан.събитие се замества – доставка с нулева дан.ставка).
Дан.събитие възниква (датата) когато се прехвърля собствеността или се извършва услугата, а при доставки с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, всеки период, за който е уговорено плащане се смята за отделна доставка и дан.събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.;когато преди да е възникнало дан.събитие се извърши плащане на доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането, ерго доставчика веднага трябва да го начисли, независимо че още не е прехвърлена собствеността, с изключение на ВОД (общия принцип – дан.събитие настъпва, когато се прехвърли собствеността или извърши услугата).
На датата на възникване на данъчното събитие възникват две важни събития, датата има две важни последици:
а) ДДС става изискуем
б) възниква задължение за начисляване на ДДС или възниква основание за освобождаване от начисляване, ако доставката е освободена или необлагаема.
Не се начислява данък при извършване на освободени доставки, освободени ВОП, както и при изпълнение на доставки с място на изпълнение извън територията на страната.
ІІ. Начисляване на данъка.
Кога се начислява данък при различните дан.събития.
1. Начисляване на ДДС при облагане на доставка на стоки или услуги.
1.1. Правилото е, че начисляването се извършва от доставчика, който е регистрирано лице, когато доставката е облагаема и е с място на изпълнение на територията на страната.
Законът определя за различните обекти на облагане къде е мястото на изпълнение, така например мястото на изпълнение на доставка на стока е определено в чл.17. Законът също така въвежда правила за определяне мястото на изпълнение на услуга – общо правило: Място на изпълнение е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, а когато няма такава, мястото на неговото обичайно или постоянно пребиваване. Отклонения от тази обща хипотеза се допускат в следните специални хипотези:
– чл.21 ал.2 т.1, когато услугата е свързана с недвижими имоти
– чл.22 – когато услугата е по транспорт на стоки в рамките на Общността
– чл.24 – с получател, регистриран на територията на друга държава-членка
Важно е да се определи мястото, за да се определи облагаема ли е доставката или не.
1.2. По смисъла на чл.86 ал.1 начисляването е фактически състав, елементите, на който трябва да са кумулативно налице, за да се приеме, че ДДС е начислен:
а) регистрираното лице да издаде документ, в който ДДС да бъде посочен на отделен ред, – това може да бъде един от документите по чл.122
б) да включи размера на данъка при определяне на резултата по ЗДДС за съответния дан.период. Отразяването изисква той да го включи в дневника за продажбите за дан.период, през който са издадени съставените документи.
в) включването на данъка, респективно издаването на дан.документи в справката-декларация за съответния дан.период
1.3. Данъкът за една облагаема доставка може да се начисли от доставчика или от получателя по нея. По-често от доставчика. Законът съдържа легални дефиниции за понятията доставчик и получател чл.11.
1.4. За да се определи размера на данъка по конкретната доставка, регистрираното лице следва да определи размера на дан.основа и на дан.ставка, с която ще се умножи дан.основа, за да се получи размера на данъка.
а) дан.основа при доставка на територията на страната е стойността, върху която се начислява (или не се начислява при освободените доставки) ДДС и в това се включва всичко дължимо по повод на доставката, освен възнаграждението, всички други данъци и такси дължими за доставката, съпътстващи разходи се включват (първо се изчисляват другите данъци, застраховки, комисионни, мита и след това се прибавят и върху тази увеличена дан.основа са изчислява ДДС) с изключение на стойността на обичайните разходи за опаковъчни материали, търговска отстъпка и други разходи по чл.25
б) за да определи данъка – дан.ставка – 20% за всички облагаеми доставки без облагаемите с нулева дан.ставка и 7%, с която се облагат услугите по настаняване, предоставяни от хотелиери, когато е част от организирано пътуване
1.5. Облагаемите доставки с нулева дан.ставка са изброени в гл.ІІІ, както и ВОД. От фискална гледна точка няма разлика между освободените от облагане и облагаемите с нулева ставка, тъй като и в двата случая не възниква дан.задължение. Разликата се проявява при упражняване правото на дан.кредит – за тези с нулева дан.ставка доставчика ще може да ползва дан.кредит, имат право на приспадане на дан.кредит за начисления им данък, затова имат ДДС за възстановяване; по облагаемите с нулева дан.ставка не възниква дан.задължение в следствие начисляването, защото всичко умножено по нула е равно на нула. При освободените доставки отново не възниква дан.задължение, защото тук задълженото лице изобщо няма задължение да начислява данък, но то не може да ползва дан.кредит за начисления му данък.
2. Начисляване на ДДС при облагане на внос
2.1. Дан.събитие при внос възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за плащане на вносните митнически сборове или на датата, на която приключат митническите формалности.
2.2. Дан.основа при внос е митническата облагаема стойност увеличена с всички други публични държавни вземания, дължими за вноса с присъщите на вноса разходи, изброени в чл.55 ЗДДС.
2.3. ДДС при внос се начислява от митническите органи, а при специална хипотеза законът допуска възможността ДДС при внос да се начисли от вносителя, когато той е получил разрешение за прилагане на специалния ред за начисляване при внос, установен за инвестиционни проекти по смисъла на чл.164 и следващи ЗДДС. Такова разрешение се издава на лица, които отговарят на изискванията по чл.166 ал.1.
3. Начисляване и облагане при ВОП.
3.1. Нов обект на облагане с ДДС за данъчната ни система след присъединяването ни към Вътрешния пазар. (различни дан.ставки, следователно е необходимо разграничаване на мястото на потребление и в същото време да улесни свободното движение на стоки в рамките на вътрешния пазар, което налага въвеждането му). Затова за място на изпълнение на ВОП законът определя територията на страната, където завършва превоза на стоките или където те пристигат или където ДЗЛ е регистрирано и е осъществило придобиването ми под идентификационния номер на съответната страна.
3.2. Дан.събитие възниква на датата, на която то би възникнало при доставка на стоки или услуги на територията на страната. Особеността на ВОП е, че ДДС при него ства изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало дан.събитие (няма да включи в справката-декларация за месеца, а на следващия). Ако преди да е станал изискуем е издадена фактура (т.е. начислен е преди това), той става изискуем на датата на издаването на фактурата (трябва да се начисли, да се включи и т.н.)
(събитие, дата, място, основа, ставка!!!)

ІІІ. Данъчен кредит.
Понятието за дан.кредит се съдържа в чл.68 ал.1 (наизуст). Хипотези, в които начисления на едно лице данък е дан.кредит
Начислен на Начислен от
Начисленият му като получател на
облагаеми доставки данък
300 единици Начисленият от него данък като
доставчик на облагаеми доставки
1000 единици
Начисленият на лицето данък е неговия дан.кредит, който регистрираното лице има право да приспадне от начисления от него данък. В следствие на приспадането за този дан.период при тези числа регистрираното лице ще има задължение за внасяне на ДДС в размер на 700 единици.
ІV. Право на приспадане на данъчния кредит.
1. Правото на приспадане на дан.кредит се основава на следните принципи:
– Принцип на пълното приспадане.
– Принцип на незабавното приспадане.
– Принцип според, който приспадането се прави по отношение на всички дейности на регистрираното лице.
2. Когато съотношението е в полза на дан.кредит, резултатът е – данък за възстановяване. Предпоставките, които трябва да са налице кумулативно, за да се упражни това право. За регистрираното лице следва да са кумулативно изпълнени установените в чл.71 предпоставки, а именно:
а) лицето да разполага с дан.документи, в които:
– данъкът да е посочен на отделен ред по доставките, по които е получател
– ако данъкът се начисли от него като получател, трябва да издаде протокол, с който да го начисли, така че регистрираното лице може да упражни право на приспадане на дан.кредит (т.е. схемата е обърната – начислява се от получателя чл.82 ал.2).
Когато е получател по една доставка и неговия доставчик е издал факкура или друг документ, или лицето като получател е съставило протокол по реда на чл.117.
– за начисления при внос ДДС, лицето трябва да разполага с митническа декларация, в която да е посочено това лице като вносител и данъкът да е платен (допълнително условие, плащането е юридически факт);
б) лицето да извършва облагаеми доставки – чл.69 – облагаеми доставки.
в) да не са налице някои от правопогасяващите упражняването на правото за приспадане предпоставки чл.70 ал.1
3. Не е налице право на дан.кредит за данък, който е начислен неправомерно. Няма право на дан.кредит регистрираното на основание чл.99 лице (задължителна регистрация на осонование ВОП) и чл.100 ал.2 лице.
4. Правото може да се упражни за дан.период, през който е възникнало това право, като момента на възникване е определен в чл.68 ал.2-5, или в един от следващите три данъчни периода. Изтичането преклудира възможността правото да бъде упражнено.
5. Специфични случаи на приспадане на дан.кредит:
а) право на приспадане на частичен дан.кредит – уредено в чл.73, при едновременно извършване и на освободени и на облагаеми доставки;
б) право на приспадане за начислен данък преди датата на регистрация чл.74-75
в) право на приспадане при повторна регистрация чл.76-77

№33

І. Данъчно задължение по ДДС. Данъчен период.
Данъчните задължения на регистрираните лица, които възникват като резултат за един данъчен период.
1. Данъчен период чл.87 ал.1 – един месец, който съвпада с календарния. Дан.период е периодът след изтичането на който трябва да се подаде декларация за резултата.
Дан.период може да е по-голям или по-малък от месеца в следните хипотези:
– при регистрация – от датата на регистрация до края на периода
– при последния дан.период – от началото на периода до датата на дерегистрация
2. Резултатът за един дан.период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем, начислен от лицето и общата сума на дан.кредит начислен на лицето, който резултат може да бъде в три варианта:
а) ако двете суми са равни – не възниква задължение и право на приспадане;
б) ако сумата на дан.кредит надвишава изискуемия от лицето данък – възниква ДДС за възстановяване – резултатът от дан.период е ДДС за възстановяване;
в) когато сумата на изискуемия данък е по-голяма от дан.кредит, тогава възниква ДДС за внасяне;
ІІ. ДДС за внасяне. ДДС за възстановяване.
1. Когато резулататът за дан.период е ДДС за възстановяване (при износителите се случва често, при големи инвестиции – голяма стойност на активи, не може да се компенсира за този период) в този случай правилата на чл.92 указват как става възстановяването. Данъкът за възстановяване се прихваща с други изискуеми и неплатени дан.задължения и задължения за осигурителни вноски (ако има такива се прави прихващане с тези изискуеми, непогасени публични държавни вземания). Ако няма такива или са по-малко, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване от дължимия данък за внасяне, посочен в справките-декларации, подавани в следващите три поредни дан.периода (няма необходимост от съгласие, регистрираното лице само прави това прихващане). Ако след това приспадане, което регистрираното лице само прави през следващите три периода, остане данък за възстановяване, отново се прави прихващане, ако междувременно са възникнали публични задължения, а ако няма такива приходните органи го възстановяват в 45 дневен срок от подаването на последната справка-декларация. Чл.93 ал.1 предвижда случаите, при които този срок спира и една от тези хипотези е при започната ревизия до нейното приключване.
Чл.92 ал.3 регламентира случаите когато регистрираното лице за 12 месеца преди месеца, за който е възникнал данъка за възстановяване е извършило облагаеми доставки за процент от общите доставки – 30% (0 – за прихода) има право да му бъде възстановен в рамките на 30 дни след подаване на справката-декларация с този резултат; и този срок спира.
2. Тогава когато резултатът за дан.период е ДДС за внасяне, т.е. изискуемият е по-голям от дан.кредит, регистрираното лице е длъжно да го внесе в републиканския бюджет по сметка на съответната ТД на НАП до 14 дни след изтичането на дан.период.
!Данъкът се счита внесен при постъпването на сумата по сметката (наредена/постъпила).
3. При внос на стоки данъкът се дължи и следва да бъде внесен по сметката на съответното митническо учреждение като е важно, че този данък не може да се прихваща с други задължения

ІІІ. Документация и отчетност.
Данъчните документи, които се издават по повод начисляването на данъка са регламентирани в чл.112 ал.2 (отпада опростената фактура; реквизитите са задължителни като вид, а не като оформление; http://www.nap.bg).
1. Когато трябва да се коригира дан.основа, върху която е начислен данък (не се коригира вече издадената фактура) в този случай се издава дан.кредитно известие, когато се намалява дан.основа; а когато се увеличава, за увеличението се издава дан.дебитно известие като известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникването на обстоятелството.
2. Протокол – трети вид документ по повод начисляването; чл.117 – когато задължително се издава протокол.
3. Вторични счетоводни документи (горните са първични – когато за първи път се регистрира определена счетоводна операция).
а) отчетни регистри, които се съставят по повод ДДС чл.124
б) дневник за покупките – в него се отразяват всички доставки, по които регистрираното лице е получател
в) дневник за продажбите – в него се отразяват всички досавки, по които регистрираното лице е доставчик
д) справка-декларация – която се подава в края на всеки дан.период, в която се посочва резултата от него;
е) нов – VIES декларация – регистрираните лица, които извършват ВОД или действат като доставчици по тристранни операции чл.15

№34

І. Правен режи на акцизите. Обща характеристика.
1. Освен общите белези на понятието за данъци, акцизният данък има и специфични. Той е:
а) косвен
б) специфичен – налага се и се дължи само за някои стоки и услуги, изчерпателно посочени в ЗАДС – алкохолни напитки, енергийни продукти и електрическа енергия, кафе, автомобили, тютюневи изделия (луксозни и вредни за здравето стоки);
в) еднофазен
г) републикански
д) от гледна точка на системата за определяне на неговия размер не е нито прогресивен, нито пропорционален. Смесена система. В някои случаи е процент от някаква единица (например 1000 литра), наречена акцизна ставка. Например на цигарите чл.39 е комбинация от процент от дан.основа (както е системата за определяне на адвалорните данъци), а от друга страна е твърда сума за една данъчна единица. За всяка една акцизна стока има различна ставка и различно определен размер на акциза.
2. Източниците са Закона за акцизите и данъчните складове и Правилник за приложение ЗАДС.
ІІ. Субекти на данъка.
ДЗЛ според чл.3 са:
1. Лицензираните складодържатели и регистрираните по този закон лица.
2. Тези, за които е възникнало задължение по митническото законодателство по отношение на акцизните стоки.
3. Лицата, които в нарушение на тези закони са произвели акцизни стоки извън дан.складове или са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз
4. Дан.представители на лицата, регистрирани по ДДС в друга държава-членка, които извършват доставка на акцизни стоки при условията на дистанционна продажба по смисъла на ЗДДС.
5. Които получават на територията на страната акцизни стоки, освободени за потребление в друга държава-членка.
ІІІ. Данъчна регистрация.
Една от двете специфични дан.регистрации, предвидени в дан.закони и е част от общата регистрация по ДОПК, предвидена за всички дан.субекти. На задължителна регистрация по този закон подлежат:
1. Малки обекти за дестилиране и обекти за винопроизводство на малки винопроизводители по реда, предвиден в чл.56
2. Лицата, които проивеждат, внасят на територията на страната кокси въглища или извършват сделки с тях.
3. Лицата получили лиценз по Закона за енергетиката.
4. Регистрираните за целите на ДДС в друга държава-членка, които внасят акцизни стоки или извършват доставки при условията на дистанционна продажба по смисъла на ЗДДС чл.57а. За тези лица Агенция Митници води специален регистър.
Право да се регистрира като регистриран търговец имат лицата посочени в чл.57в.
За да се извърши някаква икономическа дейност с акцизни стоки, което включва – производство, внос, продажба на територията на страната, а при случаите по-горе и в рамките на общността, лицата следва да бъдат регистрирани или да получат съответния лиценз за извършване на тази дейност по реда, който е указан в ЗАДС. В противен случай извършването на дейността без такава регистрация е съставомерно (за адм.нарушение).
ІV. Обект на облагане.
Посочени в чл.2 обекти, които при производство, внос и търговия пораждат дан.задължение за акциз:
– алкохол и алкохолни напитки, така както те са определени в чл.5-9 – легална дефиниция на всеки отделен вид алкохол, който подлежи на облагане с акциз;
– тютюневи изделия чл.10-12
– енергийни продукти и енергия чл.13-14
– кафе чл.15-17
– автомобили
При тези стоки възниква задължение за плащане на акциз, освен когато са поставени под режим отложено плащане на акциз, а той е уреден в гл.ІV от закона.
Подлежат на облагане с акциз при:
а) производството им на територията на страната
б) при тяхното въвеждане на територията на страната от друга държава-членка
в) при внасяне от друга държава (въвеждане на не общностни стоки)
Задължението за плащане на акциз в този случай възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление (например освободени от митнически контрол, ако са предмет на внос).
Освободени за потребление чл.20 ал.2. Хипотези – например извеждане на акцизни стоки от дан.склад. Важно за момента на възникване на задължението за плащане на акциз.
Освободени от плащане на акциз – случаите, при които акцизните стоки са освободени от облагане, посочени са в чл.21 ал.1, чл.22-23.
Възстановяване на платен акциз чл.24а-27, например при унищожаване на акцизни стоки.
V. Данъчни ставки.
Механизъм за облагане с акциз:
1. Дан.основа чл.28-30. Това са различни дан.единици, които в зависимост от различните обекти на облагане са определени по различен начин (например за употребяваните автомобили е киловат).
2. Ставката се определя по различен начин:
– процент спрямо дан.основа
– като абсолютна сума за една дан.единица (за къс цигари) чл.31-40.
VІ. Внасяне на данъка. Специфични разпоредби. Документация и отчетност.
1. Акцизите се изчисляват или от митническите органи или от лицензираните складодържатели или от регистрирани лица по правилата на регистрацията по чл.57а, чл.57в. Изчисленият дължим акциз се внася в републиканския бюджет по сметката на съответната митница или компетентно митническо учреждение, като може да бъде заплатен от всяко трето лице, различно от ДЗЛ, ако има писмено съгласие на ДЗЛ, че чуждо лице ще погаси задълженията му.
Акцизът се счита платен на датата на постъпване в републиканския бюджет, а не, когато е платен (като ДДС – по сметка).
2. Специфични разпоредби – режим на отложено плащане на акциз. Чл.46 ал.2 (три хипотези). При приложението на този специален режим в закона е установено задължението за обезпечение чл.77-83и.
3. Данъчните документи, които се издават са:
– акцизен дан.документ
– известие към акцизния дан.документ
– акцизни декларации
Образците, формите и реквизитите им се определят с ППЗАДС.

№36

І. Международно двойно данъчно облагане.
Произходът на МДДО се свързва с начина, по който държавите организират дан.си системи. За местните си за дан.цели лица държавите предвиждат т.нар. универсален принцип (световен доход и имущество), като обхващат на облагане всички техни доходи или имущества, независимо от това къде се намират, а за чуждестранните лица се предвижда териториален принцип, като се обхващат имуществата и доходите с източник от съответната държава или това е проблем свързан с действието на дан.норми в пространството по място и спрямо лицата.
Изхождайки от тези два принципа е възможно едно лице да бъде обложено с подобни по вид данъци в две или повече държави. Това е нежелан ефект, възпрепятстващ стопанския обмен и държавите предвиждат мерки за преодоляването му.
От юридическа гледна точка МДДО ще възникне, когато един и същ субект на облагане по повод на един и същ обект на облагане за един и същ период на облагане е дан.задължен в две или повече държави за подобни по вид данъци (подобни, защото организацията не може да бъде напълно идентична).
От икономическа гледна точка МДДО ще възникне, когато общия размер на дан.задължение платен и в двете държави ще превиши по размер по-високия данък, установен в държавата с по-високо ниво на облагане (100 единици – 20 в Австрия, 80 в България).
Именно към преодоляване на двойното данъчно облагане в икономическия смисъл са насочени мерките на държавите. Говорим за МДДО при преките данъци, тъй като при косвените данъци с възприемането на принципа, че данъка се дължи в държавата на потребление на стоките се счита, че проблема е преодолян.
ІІ. Способи за избягване на двойното данъчно облагане – ДДО.
Възможни са два вида мерки за преодоляването на проблема:
– мерки на национално ниво
– мерки на международно ниво
1. В нашия ЗКПО проблемът е уреден в чл.14 като за тези случаи е предвиден метода на данъчния кредит (да не се бърка с дан.резултат). Кредитният метод се състои в това, че при определяне на данъците на местните лица, те ще ползват дан.кредит или ще имат право да приспаднат платените в чужбина данъци, за всеки идентичен или подобен данък, събран в чужбина (чл.76 ЗДОДФЛ).
Принцип – доходите от чужбина се събират с доходите от страната и се определя дължимия по българското право данък. Не се приспада целия размер платен в чужбина, а се р.приспада съответния български данък, който е относим за доходите от чужбина (не можем да се възстановява платен в друг бюджет данък). В чл.20 ал.4 е регламентирано, че този механизъм се прилага за вяска една държава по отделно и за всеки един доход по отделно.
Това е предвидения метод в националното законодателство и при което нямаме сключена спогодба за избягване на ДДО. Всички държави в националното си законодателство имат предвидени такива методи за случаите, когато това не е уговорено със СИДДО.

№37

І. Международни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане.
1. Друг способ е сключването на международни договори, които се наричат СИДДО. Това са международни договори по смисъла на КРБ чл.5 ал.4. Спрямо тях се прилагат правилата на Виенската конвенция за правото на договорите и тъй като засяга финансовия суверенитет на държавата се ратифицира от НС. Като образци за такива договори са утвърдени модели на организацията за икономическо сътрудничество и развитие и на ООН.
2. Договорите могат да бъдат двустранни или многостранни. РБ има сключени над 50. В договорите се предвижда, че едната или другата държава запазва, ограничава или се отказва от правомощията си по облагане на определени доходи или имущество.
Принципът е, че чрез договорите не се създава ново дан.право, а само се отграничават, разграничават действията в пространството (по лица и място) на националните дан.законодателства. Чрез договорите държавите се обозначават коя държава, за която получателя на доход е местно лице и държава, която е източник на доход или в която се намира имуществото.
ІІ. Обща характеристика.
От гледна точка на общото им съдържание в договорите се разграничават няколко групи от норми.
1. На първо място се определят адресатите им. Това са местни лица на едната или на двете договарящи държави, като е важно да се подчертае, че се има предвид дан.правосубектност на лицата, а не гражданската или търговската. В самостоятелен текст е определено понятието за местно лице, като ако според националното право лицето се окаже местно и за двете държави с допълнителен критерий за целите на договора, то се определя като местно за едната държава (обичайно местопребиваване, гражданство, център на жизнени интереси). Това са адресатите.
2. Следващата група от норми е свързана с тълкуването. Прилагат се принципите за тълкуване на Виенската конвенция като се изхожда от това, че нормите на договорите се тълкуват като самостоятелен правен кръг, а когато се препраща към националното законодателство това означава, че държавите са се съгласили със съдържанието на понятието в националното законодателство.
3. Чрез други норми се определя териториалния и предметен обхват на договорите. Като меродавен е териториалният обхват на действащото дан.право и така се определя обхвата на държавата източник на дохода, а предметният обхват включва данъците събирани към момента на сключване на договорите като има специална клауза, която предвижда, че те ще се прилагат за подобни по вид данъци, въведени в последствие.
4. Най-съществената група от норми са т.нар. разпределителни норми, чието предназначение е именно да разграничи правомощията на държавите за облагане на съответните категории доходи или имущества. Изброени са около 15 категории доходи, като например доходи от стопанска дейност, от международен транспорт, от лихви, дивидент, авторски права, лицензи, възнаграждения, от търговска дейност, от свободни професии и други не изрично посочени.
Във всички тези разпоредби е определено как държавите ще разпределят правомощията си по облагането. Възможни са няколко варианта:
а) принципно облагането да се предоставя на държавата, за която получателя е местно лице;
б) най-често срещаният вариант е облагането да се запази в двете държави, като е възможно да се предвиди и редуцирана дан.ставка в държавата източник (тук е 10, а по договора 5);
в) третият случай е облагането да се предостави само на държавата, която е източник.
При хипотезата, когато облагането се запазва и двете държави, държавата, за която получателят е местно лице ще приложи методите за избягване на ДДО, за да се предотврати.
Изразният език на договорите е особен и затова когато се казва, че доходът може да се обложи в една от договарящите се държави, това не изключва облагането в другата договаряща държава. Единствено, когато изрично е посочено, че доходът се облага в една от държавите или само в една от държавите се изключва облагането в другата държава.
Тук от съществено значение е тълкуването на понятията, определени в самите спогодби или препращащи в националните законодателства, за да може да се квалифицират доходите, за да се знае коя норма да се приложи. Когато доходът е обложен и в двете държави, държавата, за която получателят е местно лице ще приложи методите за избягване на ДДО.
Един от възможните методи, които се уговарят е кредитният метод, а другият е освобождаване с прогресия. При него дохода от страната се събира с дохода от чужбина и се прилага ставката от прогресивната система от националния дан.закон (ЗДДФЛ). След това се изваждат доходите от чужбина, а получената по-висока ставка се прилага за доходите само от страната.
5. Има и друга група норми
а) споразумително производство, което дава възможност засегнатото лице, независимо от процедурата по ДОПК или съответното национално законодателство да иска от държавите да се споразумеят, ако неправилно според него са приложени разпоредбите на договора. Недостатъци – държавите не са длъжни винаги да стигнат до споразумение.
б) друга клауза е антидискриминационната, която най-общо забранява по-неблагоприятно дан.третиране в държавата източник на доходи на граждани местни лица на другата държава.
в) трета клауза, която се използва от дан.органи, ОП е тази за обмен на информация, който може да бъде:
– инцидентен, по повод конкретен случай;
– регулярен, във връзка с прилагането на данъците, предмет на спогодбата
6. В ДОПК има специална процедура, която се следва, за да могат да се приложат нормите на спогодбите. Трябва да се докажат предпоставките за прилагането им, те са следните:
– трябва да се докаже, че лицето, което иска да ползва договора е местно лице за съответната държава. Това се удостоверява от чуждестранната дан.администрация (а не от търговско представителство).
– лицето трябва да декларира, че е действителен ползвател на доходите си, като най-често това е свързано с ползването на редуцирана дан.ставка (че пряко е получил доходите и няма посредник)
– лицето да няма МСД в страната
Представят се и други доказателства, като сключени договори, за да може да се направи правна квалификация на съответния доход.
Въз основа на тези писмени доказателства НАП дава становище за приложимостта на СИДДО като има изготвен специален образец, в който се удостоверяват тези данни. Това е механизмът и едва тогава се прилага спогодбата.